О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3857/2008година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Апелативната п. гр. В. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 11.07.2008г по гр.д. № 167/2008гв частта в която е оставено в сила решението на Разградския окръжен съд от 08.02.2008г по гр.д. № 377/2007г ,уважаващо исковете,предявени на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВГ от И. М. И. срещу Окръжна следствена служба гр. П. и П. на Република България за солидарно заплащане на сумата 1200 лева. Тази сума представлявала обезщетение за претърпяните от незаконно обвинение в извършване на престъпление,неимуществени вреди. Присъдена е и законна лихва,считано от 31.12.2003г до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 48 лева.
В жалбата като основание за допускане касационна обжалване на въззивното решение е посочена разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка допустимостта за касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, прие следното:
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Предмет на спора между страните е бил присъждане обезщетение на лицето, обвинено в извършено на престъпление,но след това с влязла в законна сила присъда ,оправдано. В тези случаи, съгласно чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата чрез своите органи на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, отговоря за вредите, причинени на гражданите. Именно по въпросите дали Окръжната следствена служба гр. П. и П. на Република България са били длъжни да отговарят за понесените от И. М. И.,вреди, в решението си се е произнесъл Варненския апелативен съд. Тези са били съществените материалноправни въпроси и за тях Варненският апелативен съд е дал положителен отговор.
Що се касае до размера на присъденото обезщетение, този въпрос е от изключителна дискреция на решаващия съд. Съобразно данните по делото и събраните доказателства и във връзка с критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, той определя размера на обезщетението .
В случая не е посочена нито противоречива практика на отделните състави на Върховния касационен съд, който за да я уеднакви би следвало да издаде тълкувателно решение, нито противоречива практика на по-долните съдилища. Съществуват решения с различен резултат, но не и по различен начин разрешени съществени материално правни или процесуално правни въпроси Не съществуват и неяснота, непълнота , противоречивост на самия закон, за да се разгледа касационната жалба и постановеното решение да има значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС се е произнесъл по всички спорни въпроси с Тълкувателно решение 3/2004г,съществува и разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Ето защо исканото допускане за касационно обжалване е неоснователно и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 11.07.2008г по гр. д. 167 / 2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: