ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 605 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на. П. м. б. за активно лечение-София АД-София против решение № 6/16.04.2008 г. по гр.д. № 1781/2007 г. на Софийски АС, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, отхвърля предявения от касатора срещу Н. М. Д. от София иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 17 423.88 лв., представляваща обезщетение в размер на дължимия наем за ползуване без основание на процесните три кабинета за периода от 1.07.2002 г. до 13.02.2004 г.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен спор-иск по чл.59,ал.1 ЗЗД и претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване в значителен размер по критериите на лечебното заведение.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Съществен е този материалноправен въпрос, /а не спор, както сочи касатора/, който определя съдържанието на решението. Сега касационното обжалване е ограничено само от един установен от закона формален критерий-обжалваемия интерес-чл.280,ал.2 ГПК, и от реалните критерии за допускане на касационно обжалване-чл.280,ал.1 ГПК, които се проверяват от ВКС.
По чл.280,ал.1,т.1 ГПК в допълнителното изложение вече се твърди, че променената правна квалификация на предявения иск от чл.55 ЗЗД на чл.59 ЗЗД и произнасяне по въпрос за който съдът не е сезиран, води до недопустимост на въззивното решение. Представени са решение № 412/10.06.2004 г. по гр.д. № 1396/2003 г. на ВКС-І т.о. и ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г.
Доводът, че решението е недопустимо, следва да квалифицира, като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.2 ГПК, но не обоснова приложно поле по чл.280 ГПК.
Независимо от горното, трябва да се има предвид, че съдът се произнася по заявените в исковата молба факти и искане, а не по посочената от ищеца правна квалификация. Исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, и в какво се състои искането.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин, и по който въпрос няма установена практика от ВКС. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Различното решаване на спора от първоинстанционния и въззивния съд не обосновава приложно поле по т.2.
Посочените по чл.280,ал.1,т.3 ГПК доводи, за необоснованост и ирелевирани доказателства, не следва да бъдат обсъждани в това производство.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 6/16.04.2008 г. по гр.д. № 1781/2007 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: