О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1440
София, 15.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №817 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби срещу решение от 14.02.2012г. по гр.д.№2388/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2011г. по гр.д.№12897/2009г. на Софийски градски съд, с което предявеният от Д. Г. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за обезщетение за неизуществени вреди е уважен до размер на сумата 4500лв., ведно със законната лихва от 19.05.2009г. и е отхвърлен в останалата част до претендирания размер 50 000лв.
Д. Г. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не взема становище по жалбата на другите страни.
Прокурор в Софийска апелативна прокуратура /страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ/ и като представител на Прокуратура на Република България, обжалва въззивното решение в осъдителната част.
Касаторите считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не вземат становище по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, която имат интерес от обжалването и да процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Д. Г. М. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 4500лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.05.2009г. и за отхвърляне в останалата част до претендирания размер 50 000лв.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторите – ответник по иска и страната по чл.10, ал.1 ЗОДОВ – немотивирано поддържат, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.11 и ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г., т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочат кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочат въпрос, който считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Изложените съображения се отнасят и до жалбата на ищеца, който също се позовава на съдебни решения като доказателство за противоречива съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът-ищец освен това е посочил, но не е мотивирал наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а само е възпроизвел текста на закона. В изложението към жалбата се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.02.2012г. по гр.д.№2388/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: