6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1440
София, 16.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 252 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Л. К. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалните й представители адв. П. С. и И. З., против въззивното решение № 126 от 29 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 602 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 1634 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г. за отхвърляне на исковете на К. против С. А. Т. и К. Н. Т. – двамата от [населено място], за заплащане на 66434,40 лева главница по договор за заем и 73711,86 лева мораторна лихва върху главницата за периода 1 април 2001 г. – 10 юли 2009 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – твърденията на касаторката за начина и предназначението на извършените плащания се потвърждава от писмените доказателства; с анекс от 24 ноември 2000 г. страните по предварителния договор са изменили условията му, като са отразили, че с получаването на посочените суми продавачът е получил изцяло продажната цена и продавачът се задължава да му учреди безвъзмездно право на ползване върху имота за срок от 10 години, а наложената ипотека се запазва до момента на нотариалното изповядване на продажбата на магазина; процесният имот е възложен на трето за спора лице чрез публична продажба; връзката между договора за заем и сключения с дружеството предварителен договор е посочена в предварителния договор с уговорката, че сумата ще подлежи на връщане в случай, че сключването на окончателен договор стане невъзможно, а учредената ипотека обезпечава задължението; с анекса от 24 ноември 2000 г. страните са уговорили нов срок за сключване на окончателния договор; обезпечителната функция на договора за заем по отношение на предварителния договор за продажба означава, че връщането на заема е поставено под условие – сумата ще се дължи при отказ на продавача да прехвърли собствеността или при невъзможност за това, поради което по съгласие на страните по спора е налице съглашение за евентуална обективна новация по договора за заем и субективна активна и пасивна новация, с която се променят страните – новацията от този вид е допустима и възможна по съгласие на страните по старото и новото правоотношение; съгласието за подновяване на договора за заем е дадено условно и то би настъпило при сбъдване на едното от правните очаквания на страните – продажба на имота на дружеството на касаторката или при невъзможност за това или отказ на обещателя договорът за заем ще произведе действие по отношение задължението за връщане на заетата сума; до момента на настъпването на едно от тези несигурни събития получената от заемателя сума е недължима поради възможността вземането по заема да се трансформира в изпълнено задължение за плащане на цената на имота; невъзможността е настъпила с придобиването на обещания имот от трето лице, с което е възникнала обективна невъзможност за изпълнение на задължението на продавача по предварителния договор и следователно това е моментът на изискуемостта за връщане на заетата сума и възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно; дължима е и съответната лихва. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: въззивният съд от една страна е приел, че връзката между договора за заем и предварителния договор съществува и заплатената сума представлява плащане на част от цената по предварителния договор за продажба, а е оформена като договор за заем с цел да се гарантира връщането й при неизпълнение на предварителния договор от страна на обещателя, като същевременно е направен извод за самостоятелност на сделките и създадените взаимоотношения между различни страни и с различни последици и е останал без отговор въпросът каква е връзката между двата договора и в какво се изразява – съществено е нарушен чл. 235, ал. 2 ГПК чрез допуснато противоречие между приетите от съда за установени обстоятелства и логическите правни изводи, направени въз основа на тях; въззивният съд е приел за неоснователно твърдението за сключване на договора за заем под отлагателно условие поради реалния характер на заемния договор, без да се вземе предвид, че модалитетите на договора не могат да изменят неговия характер и без да се посочи дали противоречието с реалния характер на заемния договор води до неговата частична или пълна нищожност; въззивният съд приел, че окончателният договор за продажба се разглежда като прекратително условие спрямо договора за заем с аргумента, че касаторката би могла да претендира същата сума и като дадена по развален предварителен договор, а неправилността на този извод произтича от това, че прекратителното условие според съда рефлектира с обратна сила на договорното правоотношение, извеждайки падеж, предхождащ настъпването на прекратителното условие.
Ответниците С. А. Т. и К. Н. Т. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. П., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочат, че не е налице произнасяне по съществен въпрос, имащ пряко значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; не е налице непълнота, неяснота и противоречие с правната уредба и не се налага нейното осъвременяване; въззивното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че, въпреки наличието на връзка между договора за заем и предварителния договор, са налице две самостоятелни сделки между различни, макар и свързани субекти, като всяка от сделките е породила за страните по нея различни права и задължения и различни правни последици при неизпълнението на задълженията; не е възприета тезата на касаторката, че страните по договора за заем са уговорили условие, при сбъдването на което ще настъпи едновременно активна и пасивна новация, по силата на която даденото в заем между физическите лица ще се счита като част от покупната цена по предварителния договор, защото договорът за заем е реален и неговите правни последици настъпват в момента на предаването на парите или другите заместими вещи и едновременно с това възниква насрещното задължение за връщане в уговорения срок, а ако договорът за заем е бил сключен под отлагателно условие, правното действие на сделката не би настъпило преди сбъдване на условието и до този момент кредиторът не може да търси изпълнение или кредиторът не ще може да търси връщане на заетата сума преди да стане ясно дали ще бъде сключен окончателният договор, но според договора за заем действието му не е отложено; ако условието е прекратително, тогава правните последици на договора за заем са настъпили в момента на сключването му, но ще бъдат прекратени с настъпването на условието, като несбъдването на условието стабилизира сделката и страните стават обвързани с нея, включително и с уговорения срок за връщане на сумата; клаузите, съдържащи се в предварителния договор и анекса към него не могат да се отнесат към договора за заем – уговорката в чл. 9 от анекса има отношение само към запазването на ипотеката, учредена като допълнително обезпечение срещу евентуално неизпълнение от страна на обещателя, но тази уговорка не може да породи действие без съответно изменение на ипотечния договор и при бездействието на кредитора във връзка с подновяването на ипотеката; касаторката е разполагала с възможностите алтернативно да търси връщане на сумата по договора за заем, респективно – да се удовлетвори от стойността на ипотекирания имот, или да иска връщане на даденото по разваления предварителен договор, като първата възможност е погасена по давност, защото от настъпването на падежа до завеждането на иска са изтекли повече от пет години.
Касационният състав приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторката не е ангажирала общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е поставен съответният правен въпрос, отговор на който да може да бъде даден от съдебния състав в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, а възможностите на съдебния състав на ВКС са сведени само до уточняване и конкретизиране на вече поставен правен въпрос. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, нито в самата касационна жалба, е поставен правен въпрос с посочените по-горе характеристики. Макар касаторката чрез процесуалните си представители да е изложила сериозни аргументи по изводите на съда и да е заявила своето виждане за правилното тълкуване на отношенията между страните и съответните правни последици на постигнатите между тях уговорки, заявеното може да се определи като касационни оплаквания по смисъла чл. 281, т. 3 ГПК. Това впрочем е заявено и в самото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – сочи се наличие на противоречие между установените обстоятелства и логическите правни изводи, направени въз основа на тях, липса на изясняване налице ли е порок на заемния договор, използването на неотносими към спора аргументи. К. не е поставила материалноправен въпрос по основните изводи на въззивния съд: може ли страните по договор за заем да уговорят настъпване на правните последици по него при отлагателно условие и какво значение има едновременното уговаряне на срок за връщане на заетата сума; може ли несбъдването на уговорено между страните прекратително условие да въздейства върху договора за заем така, че страните да са обвързани с падеж на задължението, предхождащ несбъдването на прекратителното условие. Липсата на подобен поставен въпрос по всеки от решаващите правни изводи на въззивния съд препятства възможността за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответникът К. Н. Т. претендира заплащане на сторени за изготвянето на отговора на касационната жалба разноски в размер на 1500 лева. Заплатеното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие се дължи на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 126 от 29 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 361 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ОСЪЖДА Л. Л. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], бул. “В. В., № 277, административна сграда на “Е.”, ет. 4, стая 22, адв. И. З., да заплати на К. Н. Т. с адрес в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 20, сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: