О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1440
гр.София, 01.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №992 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 27.02.2009г., постановено по гр.д. №752/2008г. на Смолянски окръжен съд е оставено в сила решението от 23.10.2008г. по гр.д. №42/2008г. на М. районен съд, с което предявения от Ф. Щ. А. от с. Ч., общ. Рудозем, срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 1 700лв., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2007г. и е отхвърлен в останалата част до претендирания размер от 10 000лв..
Решението е обжалвано от прокурор в Окръжна прокуратура – С. , в осъдителната част. Тъй като Главна прокуратура на Р. Б. е единствен ответник по иска и съгласно т.15 ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че жалбата е подадена от прокурора като представител на ответника по иска. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по насрещната жалба.
Подадена е насрещна жалба от Ф. Щ. А. н отхвърлителната част. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК. Насрещната касационна жалба е подадена в срока по чл.287, ал.2 от ГПК. Жалбите са подадени срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение с което предявения от Ф. Щ. А. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което е признат за невиновен и оправдан, е уважен за сумата 1 700лв., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2007г. и е отхвърлен в останалата част до претендирания размер от 10 000лв.
Касаторът Главна прокуратура на Р. Б. счита, че размерът на обещетението е определен при противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 от ЗЗД. Предствавя решение №48 от 04.02.2004г. по гр.д. №2041/2002г. на ВКС, ІVг.о., решение №1017/2005г. по гр.д. №524/2004г. на ВКС, ІVг.о., решение №5 от 30.01.2007г. по гр.д. №620/2006г. на ВтАС. Позоваването на приложените решения не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК трябва да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая касаторът не излага доводи за неотчитане на обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението, а излага доводи за неправилна преценка на тези обстоятелства. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване. От съдържанието на обжалваното решение и приложените решения не се констатира идентичност на обстоятелствата, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на релевирания въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в тълкуването и прилагането на посочената правна норма от съдилищата.
По приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД има практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, поради което не може да се приеме, че релевирания от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по насрещната касационна жалба. В нея също се релевира въпросът за тълкуването и приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД и се иска допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, каквото не е налице по съображенията, изложени по отношение на жалбата на другата страна.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. Отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.02.2009г., постановено по гр.д. №752/2008г. на Смолянски окръжен съд, по касационна жалба на Главна прокуратура на Р. Б. , подадена от прокурор в Окръжна прокуратура – С. , и по насрещна касационна жалба на Ф. Щ. А.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: