О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1441
София, 15.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 947/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ – [населено място] против решение № 291/13.06.2012 год., постановено по в. гр.д. № 434/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което след отмяна на решението постановено по гр.д. № 4309/2011 год. на Пазарджишкия районен съд, е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Н. Р. П. , постановено със заповед № РД 15-1884/24.08.2011 год. на министъра на здравеопазването на РБ ; Н. П. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Ц. – [населено място]” и Ц. е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 8 615,82 лв. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2011 год. до окончателното изплащане на сумата . Присъдени са разноски.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Н. Р. П. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по „въпроса за законността на дисциплинарното уволнение , обусловен от спазване на императивния ред за налагането му, установяването и тежестта на вмененото дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определянето на наказанието по критерия на чл. 189,ал.1 от КТ, който е съществен. Твърди, че този въпрос е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата, поради което касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Представя съдебна практика.
При въведената факултативност на касационното обжалване законодателят обуславя достъпът до касационно обжалване от кумулативното наличие на две предпоставки: формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора и обосноваването на поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК./ виж ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСГТК/ досежно така формулираните правни въпроси.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата не е допуснала виновно нарушение на трудовата дисциплина , свързано с организацията на ефективното използване, стопанисване и опазване на имуществото на Центъра за спешна медицинска помощ, а е била подведена от длъжностните лица пряко отговарящи за организацията и контрола на дейностите по отношение на техническите прегледи на санитарните автомобили. Тоест основния извод поради който предявеният иск е отхвърлен е този за липса на извършено от страна на ищцата дисциплинарно нарушение.Като допълнителен мотив се приема, че дори да се направи извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата , предвид особеностите и завишените изисквания на извършваната от Ц. дейност, то тежестта на това нарушение, предвид всички данни по делото не съответства на тежестта на наложеното наказание. Тоест при определяне на дисциплинарното наказание „уволнение” е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ.
С оглед на горното следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос няма характер на материалноправен въпрос в посочения вече смисъл, доколкото не е обусловил изхода на спора. Следва да се посочи, че по делото не е имало спор относно спазването на императивния ред за налагане на дисциплинарно наказание, поради което този въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане във възивното решение. Такъв предмет на разглеждане е бил въпросът за съответствието между нарушението,обстоятелствата при които е извършено и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, но изводите на съда в тази насока се явяват допълнителни, а не основни за уважаване на предявените искове. В този смисъл те не са обуславящи изхода на делото.
Само на това основание касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че представените решения във връзка с преценката по чл. 189 КТ не могат да обосноват противоречива практика, доколкото касаят друга фактическа обстановка.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291/13.06.2012 год., постановено по в. гр.д. № 434/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Центъра за спешна медицинска помощ , [населено място] да заплати на Н. Р. П., направените в производството разноски в размер на 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: