О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1441
София 15.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4709/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. П., чрез неговата майка и законен представител И. М. М., подадена от пълномощника адвокат З. И., срещу решение № 586 от 16.04.2014 г. по гр. дело № 531/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 80 от 08.01.2014 г. по гр.д. 9022/2012 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. П. против Т. П. П., действащ чрез своята майка и законен представител И. М. М., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 10745, 02 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали за ремонт на собствен на ответника недвижим имот. Искът е уважен за сумата 10745, 02 лв., представляваща вложените разходи за направата на подробно описаните подобрения в процесния недвижим имот. Въззивният съд е приел, че в качеството си на родител на собственика – Т. П., П. П. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот и е извършил подобрения, съответно има правата по чл. 59 ЗЗД, а именно да получи като обезщетение за извършените от него подобрения по-малката сума измежду сумата, с която се е обогатил собственикът и сумата, с която се обеднил държателят.
Ответникът по касационната жалба П. Х. П., [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е изложил твърдения относно произнасянето на въззвивния съд по въпроса дали при събраните доказателства, може да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 59 ЗЗД. Според касатора са налице основанията по чл 280, ал. 1, т. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса ще доведе до изясняване на съществени противоречия при прилагане на закона, които биха довели до правилното развитие на правото. Приложено е едно съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение № 586 от 16.04.2014 г. по гр. дело № 531/2014 г. на Варненския окръжен съд. Единственият повдигнат въпрос е фактически, а не правен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен конкретен правнорелевантен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Ако се приеме, че поставеният въпрос съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение, то тогава това е по същество касационно основание. Според ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба се дължат деловодни разноски, но доколкото не са представени доказателства за извършването им – в договора за правна защита и съдействие серия Б №219803 от 26.06.2014 год. не е отбелязано заплащането на уговорения адвокатски хонорар от 890 лв., такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 от 16.04.2014 г. по гр. дело № 531/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.