4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1441
София, 17.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №647/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. А. – процесуален представител на ищеца [фирма] – София, против въззивно решение №5919/15.12.2010 г. по гр.д.№9120/2010 г. по описа на Софийския градски съд,г.о., ІV-Г състав.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 25.5.2010 г. по гр.д.№949/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 52 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – София, против Г. З. Г., иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 5049 лева.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал претенцията си, а представените по делото протоколи не установяват събрани от ищцата суми. Градският съд е сподели изводите на първата инстанция, която е приела, че основанието на предявения иск е направени фактическо твърдение за наличие на липса, за която е характерен неустановеният произход на недостига на парични и материални средства и невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. Районният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват, че е налице липса изразяваща се в недостиг на исковата сума, и този недостиг да е причинен от ответницата по иска в качеството й на отчетник. Относно представените протоколни отчети за дневни продажби първоинстанционният съд не ги е кредитирал като годни доказателства, тъй като върху тях липсва отразяване на имената на лицата, предали и получили парите за продадени стоки; липсва описание на стоките, както и тяхната стойност, както и че тези документи не са подписани от ответницата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца се твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на служебното задължение на съда да зачете надлежно представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства, да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства, както и да събере поискани от страната във въззивната жалба доказателства. Сочи се, че въззивната инстанция е инстанция по същество на спора, което от своя страна изисква нова правораздавателна компетентност на втората инстанция, т.е. на основание чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да направи свои независимо от направените в първата инстанция изводи. Твърди се също така, че е длъжна да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал пред нея и пред първата инстанция и да даде квалификация на фактите, независимо от фактическите и правни изводи на в първата инстанция. Излага се, че в случая второинстанционният съд фактически преповтаря първоинстанционното решение, като дори не сочи мотиви за това, а той е длъжен да провежда самостоятелно съдебно дирене, преценка на фактите и основателността на претендираното право като необходим и обуславящ етап за осъществяване на контролните си функции по преценка на крайния правен резултат. Сочи се, че СГС не сочи мотиви, за това, че макар и неправилно дадена квалификация на иска, същата не обвързва съда и той не е длъжен на се произнесе по изложените в исковата молба факт и обстоятелства. По-нататък в изложението касационният жалбоподател навежда довод, че наличието на несъответствие на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти, както и недопускането на направените в жалбата възражения, предполага наличието на грешка при формирането на вътрешното убеждение на съда. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, и се представят две тълкувателни решения на ВКС и едно на състав на същия съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Г. З. Г., посредством процесуалния си представител – адв. Паунова, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане само на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че въззивната инстанция при излагане на мотивите си е приложила и разпоредбата на чл.272 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 650 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5919/15.12.2010 г. по гр.д.№9120/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав, по касационна жалба, вх.№20294/19.3.2010 г., подадена от адв. А. – процесуален представител на ищеца [фирма] – София.
ОСЪЖДА [фирма] – София, [улица], да заплати на Г. З. Г., ЕГН – [ЕГН], [населено място], област М., ул.”23-ти септември” №20, сумата 650/шестстотин и петдесет/ лева, представлява деловодни разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: