О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1442
София 15.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4886/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. И., [населено място], [община], област П., подадена от пълномощника му адвокат П. М., срещу въззивно решение № 240 от 26.05.2014 г. по гр. дело № 343/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 157 от 12.03.2014 г. по гр. дело № 148/2014 г. на Районен съд – Пещера. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 396/06.08.2009 г. по в. гр. д. № 621/2009 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, ищецът е възстановен на длъжността „Оператор водопречиствателна станция“ в структурно звено „Управление – основна дейност – водоснабдяване ПСПВ във [фирма] П.. На 20.10.2009 г. управителят на [фирма] П. издава заповед № 47, с която възстановява на работа ищеца. На 27.10.2009 г. лично ищецът е получил заповедта. Още преди получаването и ищецът е подал молба за ползване на платен годишен отпуск, като такъв му е разрешен за периода 19.10.2009 г. – 13.11.2009 г. На 28.10.2009 г. ищецът е уведомил работодателя, че очаква по времето на ползване на отпуска да му бъде актуализиран трудовият договор, да му се предостави за запознаване установената технология на работното му място, условията на труд, графикът за дежурствата, в който би участвал при спазване на чл.147, ал.1, т.5 КТ и попълване на трудовата книжка в съответствие с изискванията на чл.349, ал.1 КТ. С писмо от 09.11.2009 г. управителят на дружеството го е уведомил, че прекратява отпуска му и следва да се яви по-рано на работа. Ищецът не се е явил на работа нито по-рано, нито след като срокът на разрешения му отпуск е изтекъл. На 29.12.2010 г. Районен съд – Панагюрище образува гр. д. № 948/2010 г. по искова молба с правно основание чл.219, ал.1, вр. чл.283 КТ на Н. Г. И., в която се твърди, че след като условията на труд не са му променени, то съществуват непосредствени опасности, застрашаващи живота и здравето на ищеца. Искът за заплащане на обезщетение за времето от 24.11.2009 г. до 18.01.2011 г. е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение. Ищецът е дал обяснения по реда на чл.193 КТ за неявяването си на работа. Трудовото правоотношение е прекратено с наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че в периода 14.11.2009 г. – 14.09.2011 г. ищецът не се е явил на работа.
При възстановено трудово правоотношение има и възможност да се изменя трудовото правоотношение, но само по писмено съгласие между страните по него. Безспорно е установено, че за 14.11.2009 г. – 14.09.2011 г. ищецът не се е явявал на работа.Не са доказани твърденията му, че условията на труд са застрашавали живота и здравето му. След като не е съществувала пречка за полагане на труд, то неявяването на ищеца на работа за посочения в заповедта период 14.11.2009 г. – 14.09.2011 г. представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1, пр. трето КТ, а при хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ може да се санкционира с дисциплинарно уволнение. С оглед изложеното така наложеното дисциплинарно наказание уволнение е законно.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали с молбата за ползване на платен отпуск по съдебно възстановено, след незаконосъобразно прекратяване, трудово правоотношение, работникът или служителят е заявил изричното си желание да постъпи на работа съгласно чл. 345, ал.1 КТ и да изпълнява трудовите си задължения по възстановеното правоотношение; дали след като работникът или служителят е информирал работодателят, че не желае да изпълнява трудовите си задължения поради наличие на нездравословни и опасни условия на труд, има право да не се явява на работа; дисциплинарно нарушение ли е неявяването на работа в случай, че не са налице здравословни и безопасни условия на труд. Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 26.05.2014 г. по гр. дело № 343/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя крайното решение на въззивния съд. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно разпоредбите на чл. 345, ал. 1 КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Правото на отпуск е част от съдържанието на трудовото правоотношение. С подаването на молба и ползването на разрешения отпуск касаторът е упражнил това свое право по възстановеното по съдебен ред правоотношение и действията му могат да бъдат тълкувани единствено в смисъл на явяване за заемане на предишната му работа, на която е възстановен с влязлото в сила съдебно решение. В практиката си ВКС многократно се е произнасял, че правоотношението се възстановява с идентично съдържание като на незаконно прекратеното. Останалите повдигнати въпроси не са обусловили изхода на делото, защото въззивният съд е приел, че работодателят е осигурил здравословни и безопасни условия на труд.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 350 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 26.05.2014 г. по гр. дело № 343/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. И., [населено място], [община], област П., да заплати на [фирма], [населено място], 350 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.