О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1444
гр.София, 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6611/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1541 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 3810/ 2013 г., с което е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 2312/ 2013 г., след което в отношенията между касатора и [фирма], [населено място], е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сума в размер 6 070,89 лв – припадащи му се разходи за управление и поддържане на общите части на първи етаж в сграда под режим на етажна собственост (Т. к. „Ф.”, [населено място]) за период август 2010 – август 2012 г., законната лихва върху тази сума от 07.12.2012 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено изпълнение в размер 681,59 лв и разноски в размер 651,42 лв.
Касаторът повдига въпроса „В исково производство по установяване на дължимост на суми, представляващи разходи за поддръжка и управление на общи части в сграда в режим на етажна собственост (чл.51 ЗУЕС), ищецът, претендиращ заплащането на сумите, следва ли да докаже взето решение на етажните собственици по смисъла на чл.11 ал.1 т.5 ЗУЕС, с което да се определят месечните вноски, респ. да се сключат съответните договори за заплащането им”. Счита, че по този въпрос има противоречива съдебна практика и на това основание моли за допускане на обжалването.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че поставеният от касатора въпрос няма отношение към решаващите мотиви на съда по същество. Моли обжалването да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че за исковия период касаторът е бил наемател на магазини № 27, № 28 и № 50, находящи се на първи етаж в сграда под режим на етажна собственост – Т. к. „Ф.”, [населено място]. За този период общото събрание на етажните собственици било избрало за управител на етажната собственост [фирма] и го оправомощило да сключи с [фирма] договор за управление, по силата на който второто дружество било овластено да събира от ползвателите на етажа всички разходи, свързани с поддържането на общите части. Ответното дружество (сега касатор), като ползвател на обекти в сградата, не платило задълженията си за исковия период, като размерът на същите е доказан със заключение на вещо лице. Налице е извънсъдебно признание за съществуването на вземанията на ищеца, а възраженията на ответника за нищожност на решението на общото събрание и на сключения от управителя договор с [фирма] са счетени за неоснователни. Сумите за припадащите се на обектите, ползвани от ответника, разходи за поддръжка, са дължими и предявените установителни искове за съществуването на вземанията следва да бъдат уважени.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, формулираният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът по същество не е дал отговор на този въпрос, тъй като същият почива на фактическо възражение, което не е било направено от ответника по делото в отговора срещу исковата молба. Исковете са оспорени от ответника с доводи, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран, доколкото поради нищожността на решението на общото събрание на етажните собственици за избор на управител и на сключения въз основа на това решение договор за управление, [фирма] няма право да претендира събирането на припадащите се разходи за поддръжка на общите части на сградата. Освен това е направено възражение, че ответникът не е собственик на ползваните обекти, а разходите се дължат единствено от собственика. Други възражения срещу иска не са направени, включително не е правено фактическо възражение за липса на решение на общото събрание на етажните собственици да определи размера на задълженията на отделните собственици или обитатели на обекти в сградата. Възможността такова възражение да бъде направено е преклудирана, съответно въззивният съд не е разрешавал правния въпрос дали ищецът е следвало да докаже наличието на такова решение. Този въпрос не обуславя обжалвания съдебен акт и не може да бъде основание за допускането му до касационен контрол, независимо от това, дали се разрешава противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1541 от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 3810/ 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: