5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1445
София, 16.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3798 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Ж. М. от [населено място] и Ж. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ж. М., против допълнително решение № 1 от 9 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 507 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на М. за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решение № 415 от 9 декември 2009 г. по същото въззивно гражданско дело.
В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо и неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон, тъй като въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка относно формираната в мотивната част и външно проявено становище в диспозитива на съдебния акт – прието е, че няма данни сумата от 655 лева разноски в производството да е дължима и не следва да се присъжда, но в диспозитива на решението същата сума е присъдена в ущърб на касаторките, и касаторките са направили искане за отстраняване на тази грешка; изпратеният на касаторките протокол не касае производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка, а по искане за допълване на въззивното решение; това допълнително решение е обжалвано и отменено от ВКС; производство по искането за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване не е провеждано и страните не са призовавани; съдът е бил длъжен да разгледа искането по реда на отменения ГПК и да призове страните в открито съдебно заседание; в обжалваното допълнително решение е отразено, че то не подлежи на обжалване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Излагат се вижданията на касаторките по това дали мотивите на съда формират сила на присъдено нещо и по конкретните заключения на съда, както и по отразеното в решението, че то не подлежи на обжалване. Поддържа се, че несъответствието между действителната воля на съда, изразена в мотивите на решението и отразената такава в диспозитива следва да се поправи по реда на чл. 192 ГПК (отм.) и отказът на съда да извърши поправката е в пряко противоречие с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Поддържа се, че приетото, че решението, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване, не подлежи на обжалване противоречи не само на задължителната съдебна практика, но е и в пряко противоречие с нормите на ГПК. Сочат се три решения на ВКС. Освен това се сочи, че следва да се даде отговор на въпросите: за реда, по който следва да бъде разгледана молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решение, постановено по отменения ГПК, за да се стигне до един цялостен и завършен съдебен акт, даващ пълен отговор на правния спор; възможно ли е в протокол от съдебно заседание, проведено по молба за допълване на решение и при проведено съдебно заседание, касаещо единствено допълване на решение, да бъде използван за постановяване на друго допълнително решение по молба за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на съдебен акт; при изрично отразяване в постановено решение, което по силата на императивна норма подлежи на последващ контрол, че същото не подлежи на обжалване, допустимо ли е подаването на жалба срещу постановения съдебен акт.
Ответникът И. Т. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Царина Н., в отговор на касационната жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на въззивното решение за неоснователна, тъй като със сила на присъдено нещо се полза решението, отразено в диспозитива на съдебния акт, а мотивите на решението не са част от него. Съдът сочи, че диспозитивът на съдебния акт на влязлото в сила решение не съдържа неясни изрази и такива, които да пораждат съмнение относно формираната воля на съда. Изводът на съда е, че с искането за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване се цели признаване на нови факти и постановяване на различен резултат от този по влязлото в сила решение.
Преди всичко се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. Недопустимо би било решението в случай, че съдът се е произнесъл въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Предвид правилото на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК, решението за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на постановено въззивно решение, като ставащо част от самото въззивно решение, следва да се постанови след развитие на производство по реда на отменения ГПК. В процесния случай първоинстанционното дело е било образувано по искова молба, постъпила до влизането в сила на ГПК от 2007 г., поради което производството за отстраняване на очевидна фактическа грешка и тълкуване на въззивното решение, следва да се развива по реда на ГПК отменен, като разпоредбата е пределно ясна. По посочения ред не е въведено изискване за предявяване на искането в определен срок от постановяване на съответното решение, поради което не е налице просрочване на молбата, и съдът не е бил десезиран. Ето защо не може да се възприеме тезата на касаторките за недопустимост на обжалваното решение.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите въпроси.
На първо място следва да се отбележи, че в голямата си част изложението на касационните основания, вместо относимите правни въпроси по обусловили изхода на спора разрешения на съда, съдържа изводите и съжденията на касаторките по правилността на изводите на съда. Макар да е вярно, че подобни позовавания могат да бъдат приети като оплаквания във връзка с основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, липсата на изрично поставени правни въпроси според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, води до недопускане на касационното обжалване по поставените от касатора проблеми.
Твърди се, че следва да се даде отговор на въпроса за реда, по който следва да бъде разгледана молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в случаите, когато решението, спрямо което се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка и тълкуване, е постановено по реда на отменения ГПК. Както беше отразено по-горе, настоящият съдебен състав приема правилото на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК 2007 г. за ясно и ненуждаещо се от тълкуване. В., съдът е процедирал именно в съответствие с посочения процесуален ред. Видно е от въззивното дело, че с разпореждане от 23 септември 2010 г. съдът е насрочил открито заседание по делото както по искането по чл. 192, ал. 2 и чл. 194 ГПК (отм.) на касаторките, така и по молбата на И. Р. за допълване на решението по чл. 193 ГПК (отм.). За откритото съдебно заседание касаторките са призовани чрез процесуалния си представител адв. М.. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос е напълно в съответствие с точния смисъл на закона, както и с обвързващата съдебна практика (решение № 124 по гр.д. № 497/2011 г., ІV г.о, неправилно отразено от касаторките като постановено по отменения ГПК, но всъщност постановено по реда на чл. 290 ГПК от 2007 г.), не се налага допускане на касационното обжалване.
Вторият правен въпрос не е обусловил изхода на спора. Обстоятелството, че в откритото съдебно заседание, провело се както по искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решението, така и по друго искане за неговото допълване, страните са избрали да коментират само и единствено допустимостта на молбата за допълване на решението, не води до извода, че производство по първата молба не е проведено. Ето защо отговорът на поставения правен въпрос няма да е от значение за изхода на делото, а оттам следва, че не се налага и допускане на касационното обжалване по него.
Същият краен извод следва да се възприеме и по последния изрично поставен правен въпрос. След като касационният съд е приел да разгледа касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК, то е очевидно, че погрешното отразяване в съдебен акт на възможността той да бъде обжалван, не може да се приеме за пречка пред заинтересованата страна да защити правата си чрез подаване на съответна жалба. Ето защо и по този правен въпрос допускането на касационното обжалване не е необходимо.
Ответникът И. Р. претендира заплащане на разноски за касационното производство, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на допълнително решение № 1 от 9 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 507 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2009 г.
ОСЪЖДА Ж. Д. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , и Т. Ж. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на И. Т. Р. с адрес в [населено място], [улица], ет., ап., сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: