1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1447
г.София, 17.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5589 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8977/11.08.2015г. подадена от [фирма] – [населено място], чрез адв.Ф. М. и адв.И. П., срещу въззивно решение №286/11.06.2015г., постановено по възз.гр.д.№341/2015г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение №23/12.01.2015г. по гр.д.№4406/2014г. на РС – Русе в обжалваната му част, с която са уважени исковете на М. Н. П. по чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.328 ал.1 т.5 КТ, които обобщени се свеждат до един – допустимо ли е липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа, да бъде установена и доказана в производството по делото, ако самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа конкретни мотиви, а в нея е посочен само законовият текст, въз основа на който се издава.
Ответната страна в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявените от М. Н. П. искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е незаконно, тъй като уволнителната заповед съдържа само посочване на правното основание за издаването й и възпроизвеждане на текста на нормата на чл.328 ал.1 т.5 КТ. Посочено е, че липсата на мотиви както в заповедта, така и в друг документ, доведен до знанието на ищцата, препятства едновременно защитата на работника и възможността съдът да провери конкретните данни, дали повод на работодателя да предприеме прекратяването на трудовоправната връзка, респ. дали определени качества в действителност са необходими за точното изпълнение на възложената трудова функция и че те наистина отсъстват у работника. Направен е извод, че липсата на мотиви в заповедта на работодателя не може да се преодолее чрез събиране на доказателства в хода на производството, в резултат на което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като соченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
По приложението на нормата на чл.328 ал.1 т.5 КТ има създадена задължителна съдебна практика, която константно приема, че безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение предпоставя обективна липса на качества у работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, която може да се дължи на недостатъчна образованост и подготовка, на липса на опит или природни дадености /схватливост, концентрация, сръчност, комуникативност и пр./. Наличието на това основание за уволнение във всеки отделен случай се преценява конкретно и с оглед изискванията на изпълняваната трудова функция. Когато твърди, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, по смисъла на чл.328 ал.1 т.5 КТ, работодателят трябва да посочи липсващите качества в заповедта си, или в друг акт, стигнал до знанието на другата страна по правоотношението, за да е възможна проверката дали те в действителност са необходими и дали наистина отсъстват у работника. В този смисъл, заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана / в с.см. – решение № 202/ 19.06.2012г. по гр. д. № 804/2011 г., IV г. о., решение № 318/11.11.2014г. по гр. д. № 1201/2014г., IV г. о., решение № 81/08.05.2012г. по гр. д. № 1363/ 2010 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Ако тя съдържа единствено възпроизвеждане на законовия текст, то уволнението е незаконно и само на това основание. Неизлагането на мотиви в заповедта /или в друг документ/ не може да се преодолее чрез въвеждане на доводи и представяне на доказателства за липсващите качества за първи път в производството по трудовия спор, защото работникът или служителят се поставя в неизвестност относно конкретните причини, предизвикали прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ и в невъзможност да организира защитата си пред съда.
Атакуваното въззивно решение съответства на цитираната задължителна съдебна практика, поради което не са налице предпоставки за допускането му до касационен контрол, още по-малко на релевираното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за което изложението не съдържа никаква аргументация.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №286 от 11.06.2015г., постановено по възз.гр.д.№341/2015г. на Окръжен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.