О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1447
София, 22.10.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1072 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. И. П. чрез адв. Е против решение № 217/23.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 394/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са обективно съединените искове по чл. 1 ЗОДВПГ НА П. И. П. в качеството му на ЕТ „П”, гр. Д., заместен в хода на процеса по чл. 120 ГПК /отм./ от Т. П. срещу О. Б. . Претендирани са 38 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 5 000 лв. неимуществени вреди от незаконни административни актове.
Те са отхвърлени от първостепенния Добрички окръжен съд.
Варненският апелативен съд е обезсилил първоинстанционния акт в частта по иска за заплащане на обезщетение от 38 000 лв. и е прекратил производството в тази част като недопустимо.
Решението по втория иск за неимуществени вреди от 5 000 лв. Съдът е приел, че той е изцяло неоснователен. Административните актове, издадени от О. Б. , от които се твърди настъпване на вредата са заповеди от 05.11.2004 г. и от 30.11.2004 г. Те са били обжалвани по административен ред и потвърдени, като законосъобразни. Действията на административните органи по тяхното изпълнение също са съобразени с изискванията на закона.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая, не намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК, на която се основава касатора и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане.
Неправилно касаторът счита, че предметът на делото -„подобен род дела – по чл. 1 ЗОДВПГ” следва да е „значим” .
Относно предмета на делото, доколкото самият спор не е изключен изрично от касационен контрол, единственото ограничение, е обжалваемият интерес.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Това ги прави от значение за резултата по конкретното дело.
Ето защо, без значение е и относителния дял на съдебните спорове по определен предмет и евентуалното им увеличаване.
Липсата на изведен, значим за спора правен въпрос, няма как да бъде основание за допускане на касационното обжалване с оглед неговото тълкуване с оглед точното приложение на закона и развитие на правото.
Освен това, проблемът при решението на въззивния съд, постановено по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ е само процесуалноправен и е свързан с изискванията за редовност на исковата молба. Относно този въпрос в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК няма изложена никаква обосновка.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 217/23.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 394/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: