О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1447
София, 1.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1088 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. К. Я. от гр. Б., Б. област, чрез повереника й адв. П от АК Б. , против решение № 120 от 25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 476 по описа за 2008 г. на Б. окръжен съд, с което са отменени решение № 473 от 11.02.2008 г. и решение № 2* от 17.10.2008 г., постановени по гр.д. № 1394/2006 г. на Районен съд Р. , с първото от които са уважени предявените от Е. К. Я., против Л. Д. Я. от гр. Б., Б. област искове, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД и са отменени даренията извършени от ищцата в полза на ответника, материализирани с нот. акт № 46, т. І, дело № 101 от 1989 г. на РС Р. на ? ид.ч. от УПИ *Х, пл. № 8* кв. 22 по плана на гр. Б., при съседи на парцела: наследници на И. С. , наследници на Коце Я. и улица и от построената върху имота къща, и с нот. акт № 15, т. ІІІ, дело № 801 от 1991 г. на РС Р. на ? ид.ч. от УПИ *Х, пл. № 8* кв. 22 по плана на гр. Б. при съседи на парцела: наследници на И. С. , наследници на Коце Я. и улица и от построената върху имота къща. С второто решение първоинстанционният съд е допуснал поправка на ОФГ, касаеща ? ид.ч. от построената върху парцела къща. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове за отмяна на даренията, с правно основание чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изведен е материалноправен въпрос – съдържанието на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД за отмяна на договорите за дарение, както и процесуалноправен въпрос за способите на събиране на доказателства по реда на чл. 114 ГПК /отм./. В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва и представя решение № 989 от 10.05.1956 г. по гр.д. № 1216/1956 г. на ІV ГО на ВС, решение № 1* от 28.06.1994 г. по гр.д. № 922/1994 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1* от 05.01.1996 г. по гр. д. № 1088/1995 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 222 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/1999 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 174/2003 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 1 от 19.03.2001 г. по гр.д. № 687/2001 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 45 от 05.05.1955 по гр.д. № 35/1955 та ОСГК на ВС, решение № 226 от 26.01.1977 г. по гр.д. № 1971/1976 г. на І ГО на ВС, решение № 1* от 16.11.1986 г. по гр.д. № 682/1986 г. на ІІ ГО на ВС и решение № 1* от 13.06.1963 г. по гр.д. № 572/1963 г. на ІІ ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба, Л. Д. Я., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по нея, както и за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат и трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно предпоставките за отмяна на договорите за дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД. Действително въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в мотивите към решението, като е приел за недоказано обстоятелството, че ищцата се е нуждаела от издръжка. Като е стигнал до този извод, правилно БлОС е отхвърлил предявените искове. Обжалваното решение съответства на цитираната от касаторката практика на ВКС, която еднозначно посочва че първата предпоставка за уважаване на иск за отмяна на дарение е дарителят да се нуждае от издръжка. Евентуалната неправилност на извода на съда би било основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката е посочила и процесуалноправен въпрос, а именно събирането на гласни доказателства по реда на чл. 114 ГПК /отм./, без да конкретизира в какво се състои противоречието на обжалваното решение с практиката на съдилищата. В тази насока въззивният съд е обсъдил показанията на ищцата, дадени по реда на чл. 114 ГПК /отм./, като е приел, че последната е признала неизгодни за себе си факти, а именно обстоятелството, че искането за отмяна на дарението се основава не от нуждата й от издръжка, а на упражнено върху нея от надарения физическо и психическо насилие, което обстоятелство не се обхваща от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Освен това решението на съда се основава и на другите събрани по делото доказателства, кореспондиращи с признанието на ищцата, че не се нуждае от издръжка, тъй като от продажбата на имоти в гр. Б. е реализирала значителни доходи. Поради това, настоящата инстанция намира, че в тази му част обжалваното решение не противоречи на цитираната от касаторката практика на съдилищата, в частност на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. По приложението на чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика във връзка с поставените от касаторката правни въпроси.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 25.02.2009 г., постановено по гр.д. № 476 по описа за 2008 г. на Б. окръжен съд по касационна жалба с вх. № 957 от 31.03.2009 г. на Е. К. Я. от гр. Банско, Б. област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: