1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
София, 17.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5595 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. от [населено място], [община], представляван от адв. Т.Д., срещу въззивно решение №335/10.07.2015г., постановено по възз.гр.д.№398/ 2015г. на Окръжен съд – Враца, с което след частична отмяна на решение №102/08.04.2015г. по гр.д.№112/2015г. на РС- Бяла Слатина, са уважени исковете на Г. С. М. с правно основание чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да й заплати сумите 21 000 лева – невърнати средства по два договора за заем и обезщетение за забава в размер на сумата 1 948.82лв.
В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на процесуални правила, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по обуславящия правните изводи на съда въпрос – допустими ли са свидетелските показания за установяване на договори за заем на стойност над 5 000 лв., ако те са сключени между съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика – към изложението са представени копия от две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, две определения на ВКС по чл.288 ГПК и решение на ВС на РБ по отменения ГПК.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представила писмен отговор, в който излага доводи за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на подадената жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че ищцата и ответника по делото са роднини по съребрена линия от трета степен /леля и племенник/; че от разпита на допуснатите свидетели се установява по безспорен начин предаването в заем на ответника на две суми – съответно от 10 000 лв. на 23.01.2012г. и от 11 000 лева през м.юни 2012г.; както и че след отправените многократни покани от страна на ищцата, заемите не са върнати от ответника в уговорения едногодишен срок. Посочено е, че тъй като договорите са сключени между лица, които попадат в изключението на императивната норма на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, то забраната за събиране на свидетелски показания е неприложима.
С тези решаващи изводи, след анализ, оценка и обсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че ищцата е доказала сключването на двата договора за заем с ответника, респ. предаването на парите и невръщането им от заемателя в уговорения срок, поради което е уважила претенциите с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и частично съединените с тях искове за присъждане на обезщетение за забава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по изведения въпрос – допустими ли са свидетелските показания за установяване на договори за заем на стойност над 5 000 лв., ако те са сключени между роднини по съребрена линия до четвърта степен включително.
Изрично в текста на нормата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК е предвидено, че забраната за събиране на свидетелски показания не важи за доказване на договори на стойност над 5 000 лв., ако те са сключени между съпрузи, или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително и за сватовство до втора степен включително. Изслушването на свидетели в тези случаи не представлява нарушение на процесуалната разпоредба на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поради степента на родство между страните, за тях не се отнася ограничението за доказване с гласни доказателства, визирано в цитираната норма. По делото е безспорно установено, че ищцата и ответника са роднини по съребрена линия от трета степен /чл.75 ал.2 вр. с чл.74 ал.2 СК/ , поради което разпоредбите на чл.164 ал.1 т.3 и чл.164 ал.2 ГПК не намират приложение, в каквато насока е приетото и от въззивния съд.
Представените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, представляват неотносима към конкретния случай задължителна съдебна практика – решение №374/04.11.2014г. по гр.д.№ 2752/2014г., ІІІ г.о., е произнесено по въпроса коя е приложимата по време процесуална норма, уреждаща допустимостта на свидетелските показания по отменения и по новия ГПК; решение №524/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г., ІV г.о., е произнесено по въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, но касае допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв., които обаче не са сключени измежду кръга лица, визиран като изключение от общото забранително правило.
Представените две определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК и решение на ВС на РБ не съставляват задължителна съдебна практика, съгласно т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че основанието за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид всичко изложено и с оглед изхода на делото в касационната инстанция, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 1 100 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.10.2015г.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №335 от 10.07.2015г., постановено по въззивно гражданско дело №398/2015г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Г. С. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.