О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
София, 22.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1082/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
„С” АД гр. С. е обжалвала решението на Пловдивския апелативен съд от 11.02.2009г по гр.д. № 960/2008г с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 17.06.2007г по гр.д. № 1428/07г и е постановено ново решение. С него въззивният съд осъдил „С” АД гр. С. район Сердика да заплати на К. Д. Я. сумата 20 000 лева представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди, сумата 3 080 лева деловодни разноски и още веднъж деловодни разноски в размер на 1 180 лева и по сметката на АС гр. П. сумата 1 200 лева. Това решение е било постановено при участието на трето лице-помагач ЗПС „Л””АД гр. С..
В изложението към касационната жалба се поддържа,че същественият материално правен въпрос-обема и съдържанието на понятието „ възложител на друго лице някаква работа” по смисъла на чл.49 ЗЗД,,както и съществения процесуално правен въпрос за промяна на страната-ищец в производство по ГПК били разрешени в противоречие с практиката на ВС и на другите съдилища в страната и това било основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
Не е вярно твърдението,че ответникът по исковете- „С” АД гр. С. не е било възложител на лицето извършило деликта- И. П. И. управлявал специалния кран „Б” с който е станало увреждането. Вината на краниста е била установена с влязло в законна сила решение по н.а.х.д. № 2231/06г на Районен съд гр. П.. По време на инцидента-04.08.2006г той е бил в трудовоправни отношения с касатора „С” АД гр. С.,видно от приложения трудов договор № 117 от 17.07.2006г. От свидетелските показания на М. М. М. е било установено,че на тази дата този кран е следвало да се предвижи до СО МАТ гр. Б. и е бил конвоиран от две коли-едната пред него,а втората-зад него. Всички водачи са имали задачата да го откарат до Бургас,където трябвало да вдига колони. Това е означавало,че и ответникът И. е бил натоварен с тази задача-да откара крана,за което работодателят бил осигурил две коли-предна и задна. Свидетелят който е работел в друго предприятие „М” ПС е заявил че при тази ситуация „Във всеки случай не се е движел самоволно”т.н. бил е изпълнител на възложена от собственика на крана,работа. При и по повод изпълнението й водачът И. причинил пътнотранспортното произшествие,при което пострадал ищеца К. Д. Я. и неговата отговорност е била обезпечена с отговорността на възложителя на работата-касационния жалбоподател „С” АД гр. С..
При така изяснената фактическа обстановка решаващият съд правилно е приложил нормата на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Разрешеният материално правен въпрос не е в противоречие с практиката на съдилищата. Посочените решения на Софийския апелативен съд от 11.10.2004г по гр.д. № 4138/2002г и на Великотърновския апелативен съд не доказват нещо различно от това което е приел и Пловдивския апелативен съд,но разглеждат спорове при друга фактическа обстановка. Това не означава противоречива практика,която е предпоставка за допускане до касационно обжалване решението по настоящето дело.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 11.02.2009г по гр.д. № 960/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: