2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1449
София, 17.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3173 по описа за 2013г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, подадени от М. М. М. и [фирма], срещу решение от 12.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд, III-Б въззивен състав по гр.д. № 3905/2010 г.
Въззивният Софийски градски съд е признал за установено в отношенията между страните, че М. М. дължи на [фирма] сумата за доставена топлинна енергия за периода месец май 2005 – февруари 2008 г. в размер на 1199,49 лв., лихва за забава върху главниците за периода май 2005 г. – февруари 2008 г., както и 164,49 лв. съдебноделоводни разноски. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
М. М. обжалва въззивното решене в частта, с която исковете спрямо него са уважени, по съображения за неправилност.
[фирма] обжалва същото решение в частта, с която иска е отхвърлен и поддържа неправилност поради неточно приложение на института на погасителната давност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Цената на иска е 2 633,32 лв.; обжалваемият интерес е над 1000 лв. (касационните жалби са подадени преди 23.12.2010 г. и чл. 280, ал. 2 ГПК се преценява преди редакцията ДВ бр. 100/2010 г.).
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
По касационната жалба на ищеца «Т.» София ЕАД.
Спорен по делото е въпроса от кога започва да тече давността за вземанията на търговското дружество за доставена топлинна енергия.
Съставът на Софийски градски съд в обжалваното решение е приел, че между доставчика и потребителите на топлинна енергия се осъществява трайно, периодично изпълнение, респективно плащане по смисъла на чл. 111, б. «в» ЗЗД, поради което и взманията се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
К. е поставил въпроса за вида на задължението за плащане на доставена топлинна енергия, както и за срока, в който вземането към доставчика се погасява вподавност.
Въпросът е от значение за постановения резултат и е разрешен с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОС ГКТК, като даденото от въззивния съд тълкуване съотвества на задължителното по тълкувателния акт.
При тези данни, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на «Т.» София ЕАД.
По касационната жалба на ответника М. М.:
В т. 1 от изложението към касационната жалба М. М. е поискал тълкуване на чл. 10 ГПК, чл. 13 ГПК, чл. 8, ал. 1 ГПК, чл. 7, ал. 1 ГПК.
Смисълът, вложен в цитираните правни норми е ясен и не буди съмнение в практиката.
От друга страна, във връзка с цитираните основни начала в гражданския процес, няма формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (разяснения в ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС). Несъгласието с постановеното от съда и твърдението за допуснати нарушения на определени правни норми не е обосновка за допускане на касационно обжалване; евентуално има отношение към касационните доводи – съдържание на касационната жалба и предмет на проверка при постановяване на касационно решение, след допуснато касационно обжалване.
Във връзка с разпореденото в чл. 13 ГПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, следва да се посочи и това, че само по себе си спазването или не на посочената цел, няма отношение към правилността на съдебния акт.
В т. 2А от изложението на касатора, няма формирани правни въпроси, а несъгласие с даденото заключение по допуснатата съдебна експертиза, което е ирелевантно в процедурата по чл. 288 ГПК.
В т. 2Б е повдигнат въпроса за доказателствената тежест за наличие или липса на отопляем обем, изчисляването на изходните параметри. От една страна, разрешението на повдигнатия въпрос не създава затруднения в практиката, която е непротиворечива, и приетото във въззивното решение не й противоречи. Съдът, като е препратил към мотивите на първата инстанция, е приел, въз основа на писмените доказателства и заключенията на вещите лица, че в извлеченията от сметки за исковия период от време са отразени дължимите суми за реално потребената топлинна енергия, като е извършена корекция в прогнозните месечни задължения на база главните отчети на общия топломер в абонатната станция.
От друга страна съдът установил, че потребителят е подал заявление на 06.10.2004 г. за откриване на партида съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия на потребителите за битови нужди. В това заявление не е посочено, че ползва топлинна енергия единствено за битово горещо водоснабдяване, нито е подал друго за прекъсване на топлоснабдяването по реда на чл. 12 от Общите условия. Направен е извод, че потребителят дължи заплащане на сумите за отопление, след като не е уведомил по надлежен ред доставчика, че в жилището радиаторите са демонтирани.
Изведените фактически и правни изводи не са в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Във връзка с фактическите и правни заключения няма повдигнат правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието с изводите на съда само по себе си не значи неправилно разпределение на доказателствената тежест по делото.
Въпросът за необходимостта съдът да се произнесе след преценка на всички факти и обстоятелства е принципно значим, но в случая съдът се е произнесъл при точно приложение на закона, както и в съответствие с трайно установената съдебна практика. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени, а по отношение на неустановени по делото обстоятелства, се прилагат правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес.
В т. 2Б, „г” е развито оплакване на страната за допуснато нарушение от първоинстанционния съд, което нито е въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и не може да е предмет на проверка от касационното инстанция, която се произнася по оплаквания срещу въззивното решение.
В т. 3 от изложението се твърди допуснато от въззивния съд противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Това са допълнителни обстоятелства, които съдът в производството по чл. 288 ГПК преценява само с оглед поставените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, ако те са от значение за постановения правен резултат.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 12.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд, III-Б въззивен състав по гр.д. № 3905/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: