О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1449
София 17.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 5281 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. Т. от [населено място], Хасковска област, чрез адвокат И. П. от АК-Хасково срещу въззивно решение № 231/26.05.2015 г. по в.гр.д. № 249/2015 г. на Окръжен съд-Хасково, с което се потвърждава решение № 90/17.02.2015 г. по гр.д. № 1823/2014 г. на Районен съд – Хасково за отхвърляне на предявените искове срещу О. у. „Х. Б.”, [населено място], [община] на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 01-402/26.06.2014г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап-биология, физическо възпитание” и за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 3957,36 лева за шестмесечен период след прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси относно предпоставките по чл.68, ал.3 и ал.4 КТ за сключване на срочен трудов договор, както и представляват ли данните от справката на Н. за регистриране на трудовите договори годно писмено доказателство за допускане до работа на служител без писмено възражение от страна на работодателя по регистриран трудов договор, и представляват ли двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с различно съдържание годно доказателство относно прекратяването му и относно факта на връчване на заповедта. Според касатора, повдигнатите в изложението въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
От ответника по касационната жалба – О. у. „Х. Б.” [населено място], [община] не е подаден писмен отговор.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Въззивният съд приема в обжалваното решение, че ищцата е работила при ответника на длъжността „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап-биология, физическо възпитание” по трудов договор за определен срок. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 01-402/26.06.2014 г. на директора на училището, на основание чл.325, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, а при изплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2014 г., на ищцата е било платено и дължимото обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Съдът е приел, че след като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена преди определения краен срок на договора, трудовото правоотношение следва да се счита прекратено с изтичането му на 30.06.2014 г. поради писменото възражение от работодателя, с оглед на което фактическото присъствие на ищцата на работното й място след тази дата не може да трансформира срочния трудов договор в безсрочен. При тези данни, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси в изложението не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Първият от поставените въпроси е бил въведен за първи път от ищцата с въззивната й жалба и не е бил решен в обжалваното решение, поради което не обуславя решаващата воля на въззивния съд, според който спорния по делото въпрос е дали трудовият договор се е превърнал в договор за неопределено време на основание чл.69, ал.1 КТ, а не дали предпоставките за сключване на срочен трудов договор са били налице. Въззивният съд е приел, че не е имало спор при сключването на трудовия договор за определен срок – до 30.06.2014 г., а след като работодателят е направил в писмен вид изявление, обективирано в заповедта за прекратяване на трудовия договор, с което изрично е възразил на продължаването на трудовото правоотношение с ищцата и това възражение е достигнало до работника, не може да се приеме, че срочният трудов договор се е превърнал в безсрочен.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси дали приетите по делото доказателства са годни доказателствени средства за установяване на релевантните за спора факти, по своето съдържание представляват оплаквания срещу процесуалните действия на съда при формирането на фактическите и правни изводи, респективно, доводи за неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, които са по съществото на правния спор Изложените съображения в този смисъл са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не е поставен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване, който да обуславя крайните изводи на съда в обжалваното решение и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което решението на въззивния съд не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 231/26.05.2015 г. по в.гр.д. № 249/2015г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.