О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 01.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.02.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №728/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№19307/17.11.2014г.,подадена от А. К. М.,М. К. Р.,К. Н. Б.,Й. Н. Н.-Ф.,чрез пълномощника им адвокат Д. И.,против решение № V-86 от 09.10.2014г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен граждански състав,постановено по гр.д.№1006/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №172 от 24.01.2014г. постановено по гр.д.№6254/2011г. по описа на Бургаски районен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалните норми и необосновано,и се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. П. Ф.,Ф. Г. Я. и Е. Я. Ф.,чрез пълномощника си адвокат К. Б.,в депозирания писмен отговор считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в производството по втората фаза на делбата,следва да се вземе предвид,че имотите са неподеляеми и по-малко на брой от съсобствениците прави невъзможно съставянето на реални дялове за тях и тегленe на жребий за конкретно обвързване на съделител с имот.Съдът е посочил,че при това положение съсобствеността върху всички земеделски земи,предмет на делбата,би следвало да се прекрати чрез изнасянето им на публична продан,но наследниците са поискали реални дялове и с оглед възможността това да се осъществи са заявили разпределяне на имущество по реда на член 353 ГПК при групиране по колена,което е правно обосновано и допустимо.При анализа на предложените от съдебно-техническата експертиза варианти за реална подялба,съдът е стигнал до извода,че правилно е предпочетен вариант две от заключението на вещото лице,тъй като се обосновава като най-подходящо и целесъобразно за всички съделители,както поради максимално компромисното и възможно удовлетворяване на изразения от всички съделители интерес/всички да получат в дял имот в местн.”Кюшето”/,така и с най-ниското доплащане на парично уравнение на дяловете поради несъответствието им с действителните права на участващите в двете групи съсобственици.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено”становище по допустимостта на касационното обжалване”,касаторите твърдят,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като /цитирам/:
„І.1.Според нас процесуалноправен въпрос от съществено значение за правилното разрешаване на спора,е въпроса за критериите,при които съдът следва да извърши разпределението на дяловете между съделителите при прилагането на нормата на чл.353 ГПК.
Това се налага,освен поради спазване на принципа за справедливост при постановяване на крайния съдебен акт,също и от процесуална гледна точка,тъй като решенито на съда не може да бъде основано на произволен и непосочен в мотивите критерий/критерии за избор при предложени няколко варианта за разпределение и конкуриращи се искания на отделните групи съделители.”
Съгласно възприетото в т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Касационият съд намира,че не е налице твърдяната от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като разпоредбата на член 353 ГПК е ясна и безпротиворечива.Наред с това е налице и задължителна практика по прилагането й/в сл.-виж Решение №356/25.10.2011г. по гр.д.№1408/2010г. по описа на ВКС,Іго,Решение №459/23.11.2011г. по гр.д.№82/2011г.,Іго/,която съдебна практика не се нуждае от промяна.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-86/09.10.2014г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен състав,постановено по гр.д.№1006/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: