О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
С., 01.04. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1016/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 23081/27.12.2018г., подадена от Р. Ж. Б. лично и като управител и представител на „РОС ПАРКЕТ”ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ”ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ”ЕООД, „ВИП ПАРКЕТ”ЕООД и „РОС ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, против определение № 3873 от 10.12.2018г. на Софийския апелативен съд /САС/, постановено по ч.гр.д.№ 5143/2018г. С това определение САС е оставил без разглеждане подадена от Р. Ж. Б., „ЛУКС ПАРКЕТ”ЕООД и „РОС ПАРКЕТ”ЕООД насрещна въззивна жалба против решение №1312 от 01.03.2018г. по ч.гр.д.№13190/2017г. на Софийски градски съд /СГС/ като недопустима.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на САС за разглеждането на насрещната жалба по същество или за връщане на делото на ЧСИ Б. за извършване на ново разпределение на сумите. Заявено е и искане, в случай, че съдът прецени, „че тълк.д.№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС има отношение към настоящото производство” да спре последното до постановяване на тълкувателното решение.
Ответникът по жалбата Банка П. България АД не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:
С решение № 1312 от 1 март 2018г., постановено по ч. гр. д. № 13190/2017г., СГС е отменил по жалба на „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Рос Паркет“ ЕООД, Р. Ж. Б., „Лукс Паркет“ ЕООД, „Евро Паркет“ ЕООД и „Вип Паркет“ ЕООД, разпределение, извършено с разпореждане от 09.05.2017г. по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М. Б. в частта по трети ред – чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД за разпределение на сумата от 686 173,15 лева и вместо това е постановил, че сумата от 686; 173,15 лева се разпределя, както следва: от общата сума 316 806,14 лева по кредита № 032/2007г. се разпределя за такси 1430,30 лева и 285 лева; за лихви 11905,20 лева и за главница 303 185,64 лева и от общата сума 369 367,01 лева по кредита № 03382007г. се разпределя за такси 1517,68 лева и 285 лева; за лихви 9788, 91 лева и за главница 404 545,36 лева.
Против това решение „Банка Пиреос България” АД – взискател в изпълнителното производство, е подал въззивна жалба. Насрещните страни Р. Ж. Б., „Лукс Паркет” ЕООД и „Рос Паркет” ЕООД , както и „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Евро Паркет“ ЕООД и „Вип Паркет“ ЕООД , са подали отговори на жалбата на „Банка Пиреос България” АД. Длъжниците по изпълнението – представляваните от Р. Ж. Б. дружества -, „Рос Инвестмънт“ ЕООД, „Рос Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, „Евро Паркет“ ЕООД и „Вип Паркет“ ЕООД, както и Р. Ж. Б. – също са упражнили право на жалба срещу горепосоченото решение на СГС. „Банка Пиреос България” АД е подала отговор на жалбата на длъжниците. Въпреки упражненото в срок право на жалба, Р. Ж. Б., „Лукс Паркет” ЕООД и „Рос Паркет” ЕООД са подали и насрещна жалба, потвърдена с молба от 04.06.2018г., в която са изложили допълнителни доводи за неправилност на атакуваното решение. По така подадените жалби по описа на САС е било образувано ч. гр. д. № 5143 по описа за 2018 година. С определението, предмет на настоящото производство, САС е оставил без разглеждане подадената насрещна жалба поради нейната недопустимост. Изводът си за недопустимост съдът е обосновал като е посочил, че правото на жалба и правото на насрещна жалба не са паралелни средства за защита, както и, че насрещната жалба при подадена първоначална такава няма предмет. Посочил е също, че в насрещната жалба за първи път се навеждат нови доводи за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение, съответно неправилност на решението на съда, при положение, че доводи срещу разпределението и начина, по който е извършено от съда, са могли да бъдат релевирани в срока за обжалване и в срока за отговор на жалбата, подадена от противната страна.
Така постановеното определение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. С чл. 263, ал. 2-4 ГПК е уреден институтът на насрещната въззивна жалба. Предвидената в тези норми от ГПК процесуална възможност за подаване на насрещна жалба е предоставена единствено на необжалвалата страна. На тази страна от законодателя е предоставена допълнителна възможност да упражни правото си на въззивно обжалване, ако е пропуснала срока за това или подадената от нея въззивна жалба е върната като нередовна, респ. оттеглена. Целта е да се обезпечи правото на тази страна с оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата страна.
По тези съображения като е констатирал, че Р. Ж. Б., „Лукс Паркет” ЕООД и „Рос Паркет” ЕООД са упражнили правото си на жалба в законния срок, САС е достигнал до правилен и законосъобразен извод за процесуална недопустимост на подадената от същите страни насрещна жалба.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
За настоящото производство разноски на жалбоподателите не се дължат, а насрещната страна не е претендирала присъждането на такива.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, IIІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3873 от 10.12.2018г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№ 5143/2018г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: