4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 531/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр.София, 11.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 531/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й. Г. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 64/16.01.2012 год., постановено по т.дело № 2147/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 294/17.03.2011 год. по т.дело № 1608/2006 год. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.88 ЗЗД за възстановяване на сумата 12 000 лева, представляваща авансово заплатена цена за доставка и монтаж на тръбна мрежа поради отпадане на основанието за получаването й в резултат на разваляне на сключения между страните договор за изработка от 13.07.2005 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържайки наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД и по-конкретно: как се преценява дали неизпълнението на длъжника е съществено и може ли съдът да обоснове своите правни изводи, кредитирайки само част от събраните доказателства без да обсъди останалите. Позовава се на приложени към касационната жалба съдебни решения, както следва: р. по гр.дело № 1708/2009 год. на САС; р. по гр.дело № 72/2004 год. на ВтАС; р. по гр.дело № 28/2008 год. на ОС-Русе; р. по т.дело № 149/2009 год. на ОС-Пловдив; р. по гр.дело № 1069/2010 год. на ОС-Варна и р. по в.т.дело № 44/2011 год. на АС-Варна/за последните три решения липсват данни, че са влезли в законна сила/.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ил.Р. от САК изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира съдебни разноски за касационното производство в размер на заплатения адвокатски хонорар в размер на 400 лева по представения договор за правна защита и съдействие от 08.05.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца-касатор иск по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за връщане на авансово заплатена цена за доставка и монтаж на тръбна мрежа съгласно сключен между страните договор за изработка от 13.07.2005 год. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, съдът е приел за установено, че тръбната мрежа е доставена и монтирана от ответника, което е видно от двустранно съставения от страните протокол от 23.09.2005 год., удостоверяващ изпълнението на етап І „Тръбна мрежа”-от договора, въпреки че възложителят не е извършил междинно плащане, като забележките на ищеца относно незавършени работи са незначителни спрямо изпълненото, за да обосноват отпадане на интереса му да получи възложеното. В тази връзка е направен решаващия извод, че твърдяното неизпълнение не е съществено и не накърнява интересите на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД развалянето на договора е недопустимо, поради което претенцията за реституиране на дадения аванс в размер на 12 000 лева е неоснователна, тъй като не е отпаднало основанието за получаването му.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че предвидената в чл.87, ал.4 ЗЗД забрана поставя граници на правото да се развали договора и е изцяло в подкрепа на заложения в чл.87, ал.1 ЗЗД принцип за защита стабилността на договорните връзки и изпълнение на поетите задължения. В тази връзка развалянето на договора не е самоцел, а една крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Законът не определя кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено. Този въпрос се преценява от съда конкретно въз основа на фактите по делото и събраните доказателства. В този смисъл са ППВС № 3/29.03.1973 год., р.№ 102/03.08.2010 год. по т.дело № 897/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и др., на които обжалваното решение не противоречи. В случая, постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона. Различният краен резултат по представените към касационната жалба съдебни решения произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. По настоящото дело апелативният съд е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извода за неоснователност на предявения иск. Тази суверенна преценка от страна на съда на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на решението са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Изложеният от касатора процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства е релевантен по делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правно релевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. Въззивният съд е решил делото като е приложил разпоредбата на чл.154 ГПК/съотв. чл.127 от отменения ГПК/ относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, обсъдил е събрания по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните, като по този начин е действувал правилно и в съответствие с константната съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи, както вече беше посочено, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят поисканите и направени от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 400 лева, представляваща заплатения адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие от 08.05.2012 год.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав № 64/16.01.2012 год., постановено по т.дело № 2147/2011 год.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място] да заплати на [фирма],гр.С., ЕИК[ЕИК] сумата 400/четиристотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: