О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
С., 12.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
Е. С.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1527/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 597 от 22.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 822/2014 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 18.07.2014 г. по гр. д. № 44/2014 г. на Районен съд – Трън. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане в полза на [фирма] /като цесионер по сключен с [фирма] договор за цесия/ към СОУ „Г. М.” – [населено място], за сумите 5 327.50 лв. – главница, и 1 065.50 лв. – неустойка, произтичащо от договор за доставка на хранителни продукти № 8/05.03.2012 г. между [фирма] и СОУ „Г. М.”, и фактури № [ЕГН]/29.11.2013 г. и № [ЕГН]/29.11.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация СОУ „Г. М.” – [населено място], не заявява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2013 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск за съществуване на парично вземане, формирано като сбор от две самостоятелни вземания – вземане за цена на доставени хранителни продукти в размер на 5 327.50 лв. и вземане за неустойка в размер на 1 065.50 лв. Вземането произтича от договор за доставка на хранителни продукти, сключен от търговец / [фирма]/ във връзка с упражняваното от него занятие. Характерът на договора и сключването му във връзка с упражняваното от търговеца занятие дават основание същият да се квалифицира като търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, а делото, по което е разгледан искът по чл.422 ГПК, да се определи като търговско дело. Размерът на установяваното с иска вземане е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не създават право на касационна жалба, след като такова право не е предвидено в процесуалния закон. Поради небжалваемостта на въззивното решение касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 597 от 22.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 822/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :