О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 13.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 739 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Й., срещу определение № 3751 от 13.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5402/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 122 от 30.05.2019 г. по гр. д. № 147/2019 г. на Видински окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Й. срещу действията на съдебен изпълнител – налагане на възбрана върху собствения й недвижим имот и инкорпорираното искане за спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 20188980402027 по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 898 на КЧСИ по отношение на този имот.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Юробанк България” АД /правоприемник на „Банка Пиреос България” АД/ изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Й. срещу действията на съдебния изпълнител – постановление за налагане на възбрана, издадено по изп. д. № 20188980402027 по описа на ЧСИ С. Н., с което е наложена възбрана върху собствения на жалбоподателката недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №… по КККР на [населено място], представляващ жилище, апартамент № 5 с идентификатор № …, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, състоящ се от хол с кухненски бокс, спалня, антре, сервизно помещение и тераса, със застроена площ от 51,60 кв.м., ведно с избено помещение № 5, с площ от 3,10 кв.м. и 1,28 % идеални части от общите части на сградата и искането на основание чл. 438 от ГПК да бъде спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело по отношение на този имот. Приел, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателката макар и да не е сред длъжниците по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20188980402027 на ЧСИ С. Н. се явява лице, ипотекирало свой недвижим имот за обезпечаване задължението на главния длъжник. Като такава тя става страна в изпълнителното производство, когато взискателят насочва изпълнението върху имота, както е в случая, тъй като съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу нея, т. е. тя няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, а на длъжник съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Действията, които длъжникът по изпълнението са изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК и според тях при насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот длъжникът може да обжалва – насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението и следователно действието по налагане на възбрана на недвижим имот не подлежи на самостоятелно обжалване от страна на жалбоподателката на посочените от нея основания.
Определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд, с което оставена без разглеждане жалбата по чл. 435 ГПК въпреки посоченото в него, не подлежи на обжалване. В производството по чл. 436 и сл. от ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 от ГПК определя, че решението е окончателно. Съгласно задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебен изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. При действието на новия ГПК не е променен характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, нито режима на обжалване на съдебните актове, постановени в контролно-отменителното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител – решението на окръжния съд не подлежи на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни – в този смисъл определение № 129 от 11.02.2011 г. по ч. търг. д. № 88/2011 г. на ВКС, I т. о., определение № 8 от 08.01.2010 г. по ч. гр. д. № 538/2009 г. на ВКС, IV г. о., определение № 135 от 13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 926/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 175 от 06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 949/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др. Поради изложеното частната касационна жалба на В. П. Й. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото служебната проверката за допустимост на частната жалба предхожда произнасянето по допускането й до касационно обжалване, съдът няма да изследва и предпоставките за допускане до касационно обжалване, които са на процесуално допустими касационни жалби.
При тези данни, на ответника по частната касационна жалба следва на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение – сумата 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. П. Й. срещу определение № 3751 от 13.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 5402/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. П. Й. с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 сумата 150 /сто и петдесет/ лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.