4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 02.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6881 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 3588/21.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 11506/2013 г. от ІV”в” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че между страните е бил налице сключен трудов договор, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, въз основа на което съдът е направил извод, че за да е налице посоченото прекратително основание е необходимо между страните да е съществувало срочно трудово правоотношение по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, като към датата на прекратяването му определената работа, за която е била назначена ищцата, да е завършила. Според въззивния съд, срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, като в него трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението или за довършването на която той е сключен, като е допустимо да се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на възникване на правоотношението, за да съществува яснота за работника или служителя кога точно ще изтече срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му, липсва уговорка за срок. В случая, съдът е приел, че страните са уговорили вид на трудовия договор „определена работа за изработка на промоционални пакети с марката на Н. България АД”. В договора липсва конкретизация на обема работа, който ищцата следва да извърши, за да се приеме, че срокът на правоотношението е изтекъл, като от събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че изработването на промоционални пакети не е извънредна работа в ответното дружество, като за извършването й са назначени служители на длъжност „работник промоционален склад” по 31 постоянни щатни бройки, които са продължили да осъществяват тази дейност и след уволнението на ищцата. Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че описанието на работата само чрез нейния вид не е достатъчно, за да е ясно определен срокът на трудовия договор. Обстоятелството, че за периода на трудово правоотношение на ищцата необходимостта от изработка на промоционални пакети е била завишена, а към момента на прекратяването му вече е намаляла, е довело съдът до извод, че ищцата е била наета временно като допълнителен персонал за период на завишен обем на работа, но е налице недостатък в клаузата за срок, която остава неясна предвид факта, че не е конкретизирано количеството промоционални пакети, които трябва да изработи ищцата, и точния обем работа, който трябва да завърши, за да бъде изчерпано съдържанието на трудовоправната връзка. По тези съображения, въззивния съд е приел, че в процесния трудов договор липсва уговорка за срок и същият е безсрочен, като характерът на правоотношението като безсрочно се извежда от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 КТ – след като в договора липсва изрична друга уговорка (доколкото посочената клауза за срок е неясна и не поражда правни последици), трудовият договор се смята сключен за неопределено време.
По изложените съображения, състава на СГС е приел, че в случаите на безсрочен трудов договор прекратителното основание на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо, поради което извършеното от работодателя уволнение е незаконно и следва да се отмени.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – поради противоречие с практиката на ВКС. Първия правен въпрос е процесуален – следва ли съдът да обсъди и анализира всички приети по делото доказателства, като се обоснове защо кредитира едни доказателства, а други не, като се произнесе и по всички доводи на страните. Във връзка с поставения правен въпрос не се сочи в каква насока съдът не е обсъдил доводи или събрани по делото доказателства, като от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че касаторът се позовава на необсъждане на обстоятелството, че към момента на трудовото правоотношение необходимостта от изработка на промоционални пакети е била значително завишена, а към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е намаляла. Съдът не е отрекъл процесуалното си задължение да обсъди и анализира всички приети по делото доказателства, като се обоснове защо кредитира едни доказателства, а други не, като се произнесе и по всички доводи на страните, като е обсъдил и посочения по-горе довод на страната, но е направил правни изводи, различни от тези на касатора от този факт. В тази насока липсва соченото противоречие по така поставения правен въпрос, като останалите доводи в тази насока на касатора, изложени в т.2 от изложението, касаят необоснованост /според касатора/ на постановеното съдебно решение, като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до наличието на основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение. Необосноваността, като касационно основание е посочена в разпоредбата на чл.281 ГПК и нейното наличие следва да се преценява след като са налице основанията по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалван, не и в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност.
Съдът не е приел от правна страна, че това, дали една работа е временна, сезонна или краткотрайна се определя от щатното разписание, а е приел, че същото се определя от характера и предназначението на трудовите функции, а довода за наличието на щатни длъжности за същата дейност е направен в подкрепа на извода на съда, че трудовите функции на ищцата са продължили да се осъществяват и след прекратяването на нейното трудово правоотношение, като позоваването на щатното разписание в тази насока не е решаващ извод на съда. В тази насока липсва и соченото противоречие с решение № 1740/2005 г., постановено по гр.д.№ 653/2003 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., като освен изложеното, следва да се отбележи, че същото не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото е постановено по реда на ГПК /отм./, а не по реда на чл.290 ГПК.
По поставения правен въпрос относно действителната воля на страните и нейното тълкуване, следва да се отбележи, че с факта на оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение и въвеждането в спора на основанието, на което се е произнесъл съда, следва и произнасянето относно действителността на клаузата за срока, като в тази насока е и трайната съдебна практика на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3588/21.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 11506/2013 г. от ІV”в” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.