6
гр. д. № 1562/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 145
София, 20.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1562/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. М. С. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 493 от 08.11.2012 г. по гр. д. № 578/2012 г. на Врачански окръжен съд. Касационните доводи са за неправилно прилагане нормата на чл. 292 ГПК отм. за прекратяване съсобствеността по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, за неправилно изключване от съставените дялове от движими вещи на лек автомобил и за необоснованост на извода, относно това, че не се налага изготвяне на проект за разделяне на недвижимия имот, съставляващ апартамент с площ от 149 кв. м., образуван от обединяването на апартаменти 7 и 8 на основание чл. 203 ЗУТ при извършване на делбата на недвижимите
Ответницата по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по проверка на първоинстанционното, с което е извършена делба на недвижимо и движимо имущество, съсобствено между страните като придобито по време на брака, а след прекратяването му при равни права.
От фактическа страна е установено, че с влязло в сила решение от 17. 04.207 г. по гр. д. № 528/1999 г. Мездренски районен съд е допуснал до делба недвижими имоти: 1. – апартамент 7 и 8 обединени в един, с площ от 149.51 кв. м, с прилежащите им мазета 13 и 14 с обща площ от 27.04 кв. м. и 2. – магазин № 3 с площ от 38.82 кв. м. и припадащите се общи части от сградата, които обекти се намират в жилищна сграда с магазини „Ш.”, построена в [населено място], с административен адрес [улица]; 3. – апартамент № 5 с площ от 85.73 кв. м., намиращ се в жил. блок „С.”, построен в държавен УПИ … по плана на [населено място], [улица], ведно с мазе № 7 с площ от 14 кв. м., 4. – гараж № 2 с площ от 14.90 кв. м. и 5. – склад № 2 с площ от 8.20 кв. м. както и принадлежащите им общи части от сградата.
Допусната е делба и на движими вещи също придобити по време на брака както и на лек автомобил – джип-пикап марка „Н.”. Делбата е допусната между касатора и бившата му съпруга Р. В. при равни права, след като е прието за установено, че имуществото е било придобито по време на брака.
С решение от 20.06.2012 г. по гр. д. № 528/1999 г. Мездренски районен съд съдът е извършил делбата на описаните по-горе имоти и вещи както следва:
По отношение на недвижимите имоти съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК, тъй като образуването на дялове и тегленето на жребий в случая се явява неудобно. В дял на В. е поставил апартамент 7- 8 и магазина, намиращи се в сградата на [улица], като се е съобразил с това, че този апартамент е бил предоставен на В. след прекратяване на брака с оглед упражняването на родителските права за роденото от брака дете М., както и че в този имот тя е извършила значителни подобрения, а по отношение на магазина и понастоящем развива стопанска дейност.
В дял на касатора е поставил апартамент № 5, гараж № 2 и склад № 2, всички построени в блок „С.”, в който апартамент касаторът е живял след прекратяване на брака.
С решението е обявил за окончателен съставения въз основа на приета експертиза разделителен протокол за делба на съсобствените движими вещи, допуснати до делба, по който в дял първи се включва джип-пикап марка „Н.”.
По отношение на приетите претенции по сметки е осъдил Р. В. да заплати на касатора сумата 26 900 лв., представляваща обезщетение за ползване на ? ид. ч. от съсобствения апартамент 7-8 за времето от 22.12.1999 г. до 23.03.2010 г. Осъдил е Г. С. да заплати на Р. В. сумата 9720 лв., представляваща обезщетение за ползване на ? ид. ч. от съсобствения апартамент № 5, гараж № 2 и склад № 2, за времето от 22.12.1999 г. до 11.05.2010 г.; сумата 11 187 лв. обезщетение за ползване на всички движими вещи допуснати до делба за същия период; сумата 9 887.50 лв., обезщетение за ползване на съсобствения джип-пикап „Н.” за същия период и сумата 2830 лв., представляваща половината от стойността на движимите вещи, съсобствени между страните, с които касаторът се е разпоредил чрез продажбата им. Отхвърлил е иска на Р. В. за присъждане стойността на подобренията, извършени от нея в ап. 7-8, по съображения, че този имот й се разпределя в дял, поради което тя ще продължи да се ползва от тях.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която е прекратена съсобствеността по отношение на недвижимите имоти по реда на чл. 292 ГПК отм., чрез разпределянето им между съделителите.
Изменил е решението в частта, с която В. е осъдена да заплати сума за уравнение на дяловете. След като е приел, че поставеният в нейн дял имот е на стойност 171 293 лв., в която се включва и стойността на подобренията, е осъдил В. да заплати за уравнение на дяловете сумата 15 704 лв.
Изменил е решението в частта, с която е обявен за окончателен разделителен протокол за делба на съсобствените движими вещи, като от дял І-ви е изключил лекия автомобил джип-пикап, марка „Н.”, като е изменил и стойността на този дял от 21 770 лв. на 18 270 лв. и е постановил изнасянето му на публична продан.
По претенциите по сметките:
Отменил е решението, в частта, с която е била отхвърлена претенцията на В. по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на стойността на подобренията, направени от нея в апартамент 7- 8 и същата е уважена като касаторът е осъден да заплати сумата 18 175.48 лв., представляваща ? ид. ч. от стойността им ведно със законната лихва считана от 11.05.2010 г. до окончателното й изплащане.
Потвърдено е решението в частта, с която касаторът е осъден да заплати обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползване на ? ид. ч. от имотите – ап. № 5, гараж № 2 и склад № 2, с адм. адрес [улица].
Потвърдено е и в частта, с която В. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на апартамент 7-8 до размер на 1/2 ид. ч. за времето след 10.08.2008 г. до 23.03.2010 г., както и обезщетението за ползване на магазин № 3 в същата сграда на [улица] за времето от 22.12.1999 г. до 23.03.2010 г.
Изменено е решението в частта, с която Р. В. е осъдена да заплати на касатора обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването на апартамент № 7-8 за времето от 22.12.1999 г. до 10.08.2008 г., като е приел,
че искът е основателен до размер на 1/3 ид. ч. от наема, който би могъл да се реализира от имота по съображение, че за периода от 22.12.1999 г. до 10.08.2008 г., когато роденото от брака дете е навършило пълнолетие, двамата родители са задължени да му осигурят място за живеене. По тези съображения претенцията е намерил за основателна до размер на 25 800 лв., а за разликата до присъдените от 26 900 лв. с първоначалното решение, е отхвърлил иска като неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса как следва да се извърши делбата на недвижимите имоти, когато правата на съделителите в тях са равни: чрез съставяне на дялове по реда на чл. 291 ГПК отм. или чрез разпределянето им по реда на чл. 292 ГПК. Поддържа се, че този въпрос обуславя общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка по релевирания първи въпрос.
При определяне способа за прекратяване на съсобствеността по отношение на придобитите от съделителите в режим на семейна имуществена общност недвижими имоти, съдът е съобразил всички относими факти и обстоятелства. Взел е предвид броя и вида на недвижимите имоти, това че те съществено се различават помежду си по площ и стойност, начина по който страните са разпределили ползването им след прекратяване на брака, това че в ап. 7-8, в който В. е живяла преди прекратяване на брака и който й е бил предоставена във връзка с упражняване на родителските права, тя е извършила подобрения на значителна стойност, продължава да го ползва и след навършване на пълнолетие на роденото от брака дете, ползва и магазина в същата сградата за развиване на стопанска дейност, от която се издържа. Съобразил е и това, че касаторът е ползвал другият съсобствен апартамент № 5 на [улица], лично и като го е отдавал под наем. Така установените факти, законосъобразно са намерени като обуславящи извода, че прекратяването на съсобствеността по отношение на недвижимите имоти чрез съставяне на дялове и теглене на жребий е неудобно за страните, поради което следва да се извърши чрез разпределянето им между тях на основание чл. 292 ГПК отм. Това разрешение е в съответствие и със задължителната практика – т. 5 б от ПП № 7/73 г. на ВС на РБ.
Не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение, в частта за прекратяване съсобствеността върху недвижимите имоти и поставеният втори въпрос: следва ли гаражът и магазините, които са самостоятелни обекти, да бъдат обект на „възлагане” (изразът в норматае разпределяне) по реда на чл. 292 ГПК. Този въпрос е разрешен също в съответствие със задължителната практика, израз на която е т. 13 от ПП № 4/64 г. на ВС на РБ, която е в смисъл, че за да се извърши делбата по реда на чл. 292 ГПК отм. е необходимо от имотите, предмет на делба, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. С приети експертизи по повод искане на страните са съставени такива дялове, като гаражите и магазина и складовото помещения са поставени в общ дял с апартаментите по критерия, да се намират в същата сграда, в която са и жилищните обекти.
Третият поставен въпрос в изложението – следва ли да се изработи проект за разделяне на апартамент 7-8 на два реални дяла (изискване установено в нормата на чл. 203, ал. 2 ЗУТ), след като е установено, че той е създаден в резултат на преустрояването на два самостоятелни апартамента 7 и 8 въз основа на одобрен архитектурен проект за това, не е обусловил решаващия извод на съда за начина, по който следва да се прекрати съсобствеността на недвижимите имоти между страните. Това е така тъй като съделителите са имали в съсобственост два жилищни имота, поради което в делът на всеки е поставен по един, с което се постига изискването за всеки съделител да може да се отдели реален дял. Нормата на чл. 203 ЗУТ намира приложение, когато имотът, предмет на делба, е единствен, но от него могат да се образуват два или повече самостоятелни обекти.
Четвъртия поставен въпрос е за това след като двата дяла, съставени от движимите вещи са, почти идентични по стойност, може ли от единия от тях да се изключи една от вещите и за нея да се определи друг начин на прекратяване на съсобствеността.
Въпросът е поставен във връзка с това, че въззивният съд е намерил, че лекият автомобил следва да бъде изваден от дял първи, съставен от група движими вещи, допуснати до делба, и съсобствеността върху него да се прекрати чрез изнасянето му на публична продан. Изборът на способ за прекратяване на съсобствеността е мотивиран с наличието на спор между страните относно стойността на тази вещ, породен от различните стойности на автомобила, определени с приети няколко технически експертизи.
Настъпилото различие в стойността на дяловете след изваждане от дял І-ви на лекия автомобил, съдът е преодолял, като е постановил страната, която ще получи делът от вещи на по-голяма стойност, да заплати на другата парично уравнение в размер на 1940 лв.
В изложението не е обосновано наличието на някоя от конкретно изброените предпоставки за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. Поставеният въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
В изпълнение на служебните си задължения съдът е определил способа за прекратяване на съсобствеността върху лекият автомобил като е съобразил в съвкупност установените факти по делото и е намерил, че най – справедливият е този, чрез изнасянето му на публична продан. При този способ пазарната стойност на веща ще бъде определена при извършване на проданта.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 08.11.2012 г. по гр. д. № 578/2012 г. на Врачански окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: