– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. София 20.03.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3318 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6581/24.06.2016 година, подадена от К. И. А., срещу определение № 177/31.05.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 2216/2016 година.
С обжалваното определение не е допусната до разглеждане подадената от К. И. А. молба с вх. № 1 032 219/25.07.2014 година за отмяна на решение от 27.06.2008 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 20511/2006 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като била подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за това. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата.
Насрещните страни по частната жалба не са подали отговор на същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 17.06.2016 година, а частната му жалба е с вх. № 6581/24.06.2016 година. Предвид на това е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение не е допусната до разглеждане подадената от К. И. А. молба с вх. № 1 032 219/25.07.2014 година за отмяна на решение от 27.06.2008 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 20511/2006 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като била подадена след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за това. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че К. И. А. не разполага с право на отмяна, което да упражни по отношение на въззивно решение № 2895/26.04.2012 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 3387/2008 година и потвърденото с него решение от 27.06.2008 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 20511/2006 година. Посочил е, че като извънреден способ, чрез който се цели засягане на стабилитета на влязлото в сила съдебно решение възможността за надлежното упражняване на правото на иницииране на производството за отмяна, при различните основания по чл. 303 от ГПК е ограничена със срок. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Изложени са съображения за това, че определения срок за упражняване на правото на отмяна е от категорията на процесуално преклузивните срокове и с неговото изтичане се правото на заинтересованата страна да иска отмяна на конкретно посоченото основание, което в случая е било чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се преклудира. Прието е, че правото на К. И. А. да иска отмяна е преклудирано на 16.07.2014 година. Този извод е обоснован с това, че двете приложени към молбата доказателства удостоверение изх. № 94-00-1002/16.04.2014 година и комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 16.04.2014 година, двете издадени от [фирма] [населено място] са издадени и получени от А. на 16.04.2014 година. В тази връзка липсвали твърдения и данни, че молителят е получил документите на друга по-късна дата, установяване, на което обстоятелство е било в негова тежест. Молбата за отмяна била подадена на 25.07.2014 година, т. е. след установения от чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тримесечен срок поради което не подлежала на разглеждане.
В частната си жалба К. И. А. излага доводи, че така поставеното по гр. д. 2216/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. определение е неправилно. Твърди, че на 11.04.2014 година е заплатил на [фирма] [населено място] първоначална такса за изготвяне на представените с молбата за отмяна удостоверение и комбинирана скица, а впоследствие на 26.05.2014 година е заплатил окончателната такса за изготвянето на тези документи. Тъй като [фирма] [населено място] издавало комбинирани скици единствено при и след заплащане на съответните такси. Окончателната такса била заплатена в деня на получаването на документите от А. макар на същите да била посочена друга дата, тъй като при извършвани от него справки дали те са готови за получаване поради обработката им. В самата молба за отмяна К. И. А. не е посочил момента, в който се е снабдил с приложените към нея удостоверение и комбинираната скица, а е направил това едва с частната жалба. Затова съставът на ВКС не е могъл да преценява дали молбата е подадена в законоустановения срок, с оглед на твърденията на А. за това кога се е снабдил с документите, а е извършил тази преценка с оглед на датата отбелязана върху същите. Отбелязаната върху удостоверението и комбинираната скица дата удостоверява, че те са издадени на тази дата, но не непременно и това, че те са били получени от жалбоподателя на същата дата. Видно от отбелязването върху удостоверението и комбинираната скица те са издадени въз основа на подадено от К. И. А. по заявление вх. № 94-00-1002/11.04.2014 година. Към частната жалба е приложен фискален бон от 11.04.2014 година, издаден от [фирма] [населено място] във връзка със същото заявление, от който е видно, че е заплатена сумата от 12.00 лева такса за извършване на геодезически дейности, като за дата на приключването им е посочено 09.05.2014 година. И двата документа, издадени въз основа на това заявление са с дата 16.04.2014 година, т. е. преди приключване на посочения във фискалния бон срок от 09.05.2014 година. Предвид разминаването на тези дати не може да бъде установено категорично, че К. И. А. е получил удостоверението и комбинираната скица на същата дата, посочена в тях като дата на издаването им. Същевременно към частната жалба е приложен и втори фискален бон, издаден от [фирма] [населено място] на 26.05.2014 година, с който е удостоверено заплащането на сумата от 64.80 лева за извършване на геодезически дейности. В същия липсва изрично отбелязване, че се издава във връзка с дейности извършени въз основа на подаденото от К. И. А. заявление с вх. № 94-00-1002/11.04.2014 година, но преценката му заедно с останалите доказателства по делото-удосторерението, комбинираната скица и първия фискален бон, правят вероятно твърдението на К. И. А., че е получил двата документа не на посочената в тях дата на издаването им, а при извършване на плащането на 26.05.2014 година. В случай, че бъде възприета последната дата то молбата за отмяна би била подадена в срок. Затова не е установено по категоричен начин, че подадената от К. И. А. молба за отмяна с вх. № 1 032 219/25.07.2014 година е подадена след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на предходния състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата като при това се извърши проверка и на твърденията на К. И. А. за това кога се е снабдил с приложените към молбата доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 177/31.05.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 2216/2016 година като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от К. И. А. с Е. [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], молба с вх. № 1 032 219/25.07.2014 година за отмяна на решение от 27.06.2008 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр. д. № 20511/2006 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.