О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
С. 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 29/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 207 от 10.ІІ.2011 г. по т.д. № 383/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 41 от 21.ІІІ.2011 г. по т.д.№ 217/ 2010 г. на Добрички окръжен съд в частта за началната дата 31.VІІІ.2010 г. на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] и е постановено друго, с което е определена датата 7.VІІ.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд по процесуалноправния въпрос: приложима ли е презумпцията по чл. 609 ал. 2 ТЗ, когато длъжникът е имал изискуемо парично задължение по търговска сделка и няма доказателства да е могъл да погаси задълженията си, решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№217/22.ІV.2008 г. по т.д.№ 550/2007 г., Р.№10/25.І.2007 г. по т.д.№ 559/2006 г., постановеното на основание чл. 290 ГПК Р.№64/23.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 959/2009 г. -основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд, като е отказал икономическа експертиза за определяне на началната дата, е решил процесуалния въпрос за оценката на доказателствата, които са от значение за определяне на началната дата на неплатежоспособността, в противоречие с постоянната практика на ВКС: Р.№155 13.ІІІ.2007 г. по т.д.№ 917/ 2006 г., Р.№1991/10.VІІІ.1957 г., Р.№ 433/1.VІ.2006 г. по т.д.№ 9/2006 г. за счетоводните книги, като частни документи, които нямат материална доказателствена сила, и за заключението на счетоводната експертиза, с която само се обобщават данните от счетоводните книги. Жалбоподателят представя копия от посочените съдебни актове и иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е изменено първоинстанционно решение в частта за началната дата на неплатежоспособността на търговеца, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да определи за начална дата датата 7.VІІ.2010 г. и да не уважи искането на жалбоподателя [фирма] – [населено място] датата да бъде 30.ІV.2005 г. или 30.V.2005 г., когато са възникнали вземанията му срещу [фирма] – [населено място] за 101 700 лв. – неплатена цена и обезщетение за забава от 30.ІV.2005 г. по договор за изработка, съдът е изложил, че в изслушаните съдебносчетоводни експертизи са отразени само задължения на търговеца към кредитори – финансови институции, като длъжникът е сключвал последващи заеми, но до края на 2009 г. е разполагал с достатъчно средства, за да покрива задълженията си. По съображения, че не е в състояние да плаща задълженията си по кредит, произтичащ от сключен договор на 9.ІV.2009 г. с [фирма], станал предсрочно изискуем на 7.VІІ.2010 г., съдът е приел, че към този момент длъжникът е спрял плащанията. По искането на жалбоподателя, основано на презумпцията по чл. 603 ал. 3 ТЗ, да се вземат предвид задълженията на длъжника към него въз основа договор за строителство от 8.ІІІ.2004 г., съдът е посочил, че дългът е бил спорен до влизане в сила на 14.ІІІ.2011 г. на решение по гр.д.№ 86/ 2010 г. на Д., и че от експертизата е установено, че поради този спор длъжникът не е отразил счетоводно задължението си, и че за целия следващ период до 2010 г. е бил в състояние да плаща другите си задължения. Затова съдът е заключил, че не се касае за спиране на плащанията поради невъзможност длъжникът да обслужва задълженията си, а за отказ за плащане поради спор, и при добри финансови показатели и редовно плащане към останалите кредитори, няма основание да се определи за начална дата датата 30.ІV.2005 г., към която длъжникът да не е бил в състояние да обслужи дълга си.
По изложения материалноправен въпрос: приложима ли е презумпцията по чл. 609 ал. 2 ТЗ, когато длъжникът е имал изискуемо парично задължение по търговска сделка, неоснователно жалбоподателят поддържа, че е решен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС: Р.№217/22.ІV.2008 г. по т.д.№ 550/2007 г. Р.№10/25.І.2007 г. по т.д.№ 559/2006 г., Р.№64/ 23.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 959/2009 г., която е в смисъл, че при спиране на плащанията длъжникът престава да е в състояние да посреща изискуемите си парични задължения, че спирането на плащанията е презумпция за изпадане в неплатежоспособност и че за да е оборена презумпцията по чл. 608 ал.2 ТЗ, следва да се установи състоянието на длъжника към момента на спиране на плащанията. С оглед данните по делото, като е съобразил, че вземането на жалбоподателя към длъжника въз основа на договор за строителство от 8.ІІІ.2004 г., е било предмет на съдебен спор по искове, предявени от жалбоподателя, приключил с влязло в сила на 14.ІІІ.2011 г. решение, съдът е приел, че спирането на плащанията само към този кредитор, е поради оспорване дължимостта на вземането от длъжника, а не поради невъзможност да обслужва задълженията си, и при редовно плащане към останалите кредитори и добро финансово състояние, не е налице преустановяване на плащанията към 30.ІV.2005 г. С оглед тези данни по делото неоснователно жалбоподателят поддържа, че въпросът е решен в противоречие със съдебната практика.
Изложеният от жалбоподателят процесуалноправен въпрос за доказателствата, които са от значение за определяне на началната дата на неплатежоспособността, не е решен в противоречие със съдебната практика, от въззивния съд, отказал да допусне нова съдебноикономическа експертиза за определяне на началната дата. Безспорно, както е прието и в посочените от жалбоподателя: Р.№155 13.ІІІ.2007 г. по т.д.№ 917/2006 г., Р.№1991/10.VІІІ.1957 г. и Р.№ 433/ 1.VІ.2006 г. по т.д.№ 9/2006 г., всички на ВКС, производна е доказателствената сила на водените от търговеца счетоводни книги и записванията в тях, затова преценката им следва да се прави въз основа на годна документация, и когато са водени от търговеца правилно и в съответствие с ЗСч и ТЗ. С оглед конкретните данни по делото, въззивният съд е съобразил, че неотразяването на задължението на длъжника към жалбоподателя, е поради оспорването му като недължимо (предмет на съдебно производство), че за финансовото и икономическо състояние на длъжника са изслушани в първоинстанционното производство две експертизи. Като е отказал да уважи искането за нова съдебно-икономическа експертиза за установяване начална дата на неплатежоспособността, основана на установен вземане на жалбоподателя с влязло в сила на 14.ІІІ.2011 г. решение, съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за доказателствата, които са от значение за определяне на началната дата на неплатежоспособността.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 207 от 10.Х.2011 г. по т.д. № 383/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.