О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 22.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 445/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 01.11.2010 г. по гр.д. № 338/06 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 08.07.2003 г. по гр.д. № 2500/03 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от П. С. З. и М. П. З. против Н. А. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент № 17, находящ се на ІV етаж, вх. А, бл. 19 в[жк], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 62.07 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. П. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като произнасянето на касационната инстанция по въпроса относно начина на доказване на иска и кога може да се счита, че доказването е успешно проведено, ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от П. С. З. чрез неговия пълномощник адв. Ю. Д.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава искането за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които налагат тълкуване на закона с оглед преодоляване на непълнота, неяснота и противоречивост на самия закон. Формулираният правен въпрос е идентичен с този по касационната жалба на М. Т. – как следва да се докаже искът и кога доказването е проведено е успешно.
Ответницата по касация Н. А. Г. чрез своя пълномощник адв. Л. Т. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с нотариален акт № 6, т.ІІІ, дело № 445/27.08. 02 г. П. С. З. е закупил процесния апартамент от Л. Т. Т. и нейния съпруг П. С. Т.. Продавачите се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт № 1, т.1 дело № 1/ от 17.01.2001 г., с който Л. Т. закупила имота от С. И. И.. От своя страна при продажбата С. И. се летигимирал като собственик с нотариален акт № 158, т.ІV, дело № 872/ 11.12.2001 г., с който закупил имота от Б. Т. С.. Б. Т. С. закупила имота от П. С. З. и съпругата му М. П. З. с нотариален акт № 66, т.ІV, дело № 768 от 13.11.2001 г. Продавачите З. се легитимирали като собственици с договор за покупко – продажба от 12.03.2001 г., продавач по който е С. Д. Ш.. Последният закупил имота от С. И. И. с договор от 13.12.2000 г., оформен с нотариален акт № 72,1 т.ІV, дело № 770/2000 г. Праводателят му И. придобил имота по договор за покупко- продажба, сключен на 13.11.2000 г. с Ц. П. К., която пък от своя страна закупила същия от първоначалния собственик В. Б. Г. с нотариален акт № 97, т.І, дело № 97/ 16.08.2000 г. След преценка на изслушаните по делото съдебно- графически експертизи, въззивният съд е приел, че този договор не е подписан от собственика В. Г.. Оттук е направил извод, че договорът е нищожен поради липса на воля и съгласие и не е произвел валидно вещно-прехвърлително действие. Поради това и последващите разпоредителни сделки също не са произвели вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли права, които няма. Затова ищците като последни купувачи на апартамента също не са станали собственици по силата на договора за покупко- продажба, сключен на 27.08.2002 г., защото са купили имота от несобственик.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по подадените от М. П. Т. и П. С. З. касационни жалби. В приложените към двете жалби изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода по делото, по отношение на който да се преценява наличието на специалния критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на който са се позовали. Въпросът “за начина на доказване на иска и кога може да се приеме, че доказването е проведено успешно”, е формулиран твърде общо, без да се свърже с конкретиката на правния спор и с тълкуването и прилагането на определена правна норма. Не е мотивирано и значението му за точното прилагане на закона. Поради това този въпрос не може да обоснове основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите доводи в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са за необоснованост на въззивното решение и съществени процесуални нарушения при постановяването му, но тези пороци не са предвидени като основания за допускане на касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т.3 ГПК за касиране на неправилно решение и не подлежат на разглеждане в тази фаза на касационното производство.
В писмен отговор на подадената от М. П. Т. касационна жалба касаторът П. З. е формулирал правните въпроси, по които счита, че подадената от М. Т. касационна жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Настоящият състав намира, че тези въпроси не следва да бъдат взети предвид при преценка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Точното и ясно формулиране на правния въпрос е вменено в задължение на всеки жалбоподател, който съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да приложи към касационната си жалба и мотивирано изложение на основанията за допускането й до разглеждане по същество. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение и тази неблагоприятна за последица за неизпълнилия задължението си жалбоподател не може да бъде преодоляна чрез извършване на дължимото процесуално действие от друго лице, което не е легитимирано да упражнява от свое име чужди права пред съд.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 01.11.2010 г. по гр.д. № 338/06 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: