3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
[населено място], 22.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 320 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3639 / 01.11.2016 год. по ч.т.д.№ 4273 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение от 20.05.2016 год., постановено по т.д.№ 1068/2016 год. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по дело, образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ от настоящия жалбоподател, за установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на [фирма] , до приключване , с влязло в сила решение, производствата по други седем дела , образувани по предходно подадени от други кредитори на същото дружество молби с идентично правно основание . Касаторът оспорва правилността на въззивното определение с доводи от съдържанието на приложената от съда разпоредба – на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, респ. и поради липса на „преюдициалност„ на спора по тези предходно образувани седем дела и настоящото. Решението по тези дела не би обусловило решението по т.д. №1068/2016 год. на СГС. Касае се за независими едно от друго производства , водени от различни страни , макар търсещи еднакъв резултат. Липсва, според жалбоподателя, законово основание съдът да съобрази при разглеждането им, поредността на постъпване на молбите по чл. 625 ТЗ на различните кредитори. Доколкото въззивният съд се е позовал на възможността кредитор да се присъедини към молбата на друг , на основание чл. 629 ал.4 ТЗ , както и ако не успее в преклузивния за това срок, да обжалва решенията по чл. 630 и чл.632 ТЗ, на основание чл.613а ал.2 ТЗ,жалбоподателят акцентира на обстоятелството,че възможността по чл.613а ал.2 ТЗ не е предоставена на всеки, а само на кредитори с вземане, признато с влязло в сила решение или обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър, преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Излага съображения, че приетото от въззивния съд би било в улеснение на завеждани от мним кредитор симулативни процеси, в полза на длъжника в несъстоятелност и с цел отлагане във времето обявяването му в несъстоятелност.Позовава се на реш.№ 551 по т.д.№ 103/2004 год. на ВКС, в което е прието, че при няколко молби с правно основание чл. 625 ТЗ срещу един и същ длъжник, съдът съединява делата в едно производство и издава общо решение по тях.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос:
В условие на преюдициалност, по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК ли е по-късно образувано дело,за откриване на производство по несъстоятелност срещу същия длъжник , от различен кредитор , спрямо първото по времеобразуване дело? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречива съдебна практика на въззивна инстанция в хипотеза, идентична на настоящата: при множество образувани производства, по молби с правно основание чл.625 ТЗ, на различни кредитори, с искане за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на един и същ длъжник . Така са цитирани, но неприложени , множество определения на състави на САС , част от които се сочат приели за основателно спирането на последващи първата молба по чл.625 ТЗ образувани производства , по мчолби на други кредитори, на същото основание и срещу същия длъжник, до влизане в сила на съдебно решение по първото образувано производство, а друга част – като отрекли наличието на основанието по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, за спиране.
Поставеният въпрос покрива изискването за правен, тъй като именно отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение. Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1, т.2 ГПК,тъй като цитираните определения – казуална съдебна практика – не са представени, нито са цитирани номерата на делата, за да биха били издирени от настоящия състав. Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Към настоящият момент има постановена , задължителна за въззивния съд съдебна практика, с която е възприето разрешението, споделено и от въззивния съд – опр. № 129 по ч.т.д. № 2620/2016 год. на І т.о. на ВКС, което се подкрепя и от настоящия състав, по съображенията изложени в същото, обобщими до това, че чл.629 ал.4 ТЗ регулира изрично конкуренцията между повече от една молби на кредитори по чл.625 ТЗ и допустимостта на последваща такава се стабилизира едва с приключване производството по предходно подадена молба по чл.625 ТЗ от друг кредитор, но отхвърлена ,с влязло в сила решение.В това е и визираната от въззивния съд преюдициалност , която може да има отношение не само към основателността, но и към допустимостта на иска /молбата/. Законодателят изрично предвижда възможността за участие на всеки кредитор, ограничавайки го с преклузивен срок – в хипотезата на чл.629 ал.4 ТЗ или с допълнителни предпоставки – в хипотезата на чл.613а ал.2 ТЗ. Възприетото разрешение съответства на логиката на въвеждането на изричната разпоредба на чл.629 ал.4 ТЗ и преждепосочените ограничения в същата и в чл.613а ал.2 ТЗ и ако не би се споделило би заобиколило смисъла им гаранция за интересите на всички субекти, чиято правна сфера би се засегнала от производство по несъстоятелност на конкретен длъжник и за които, с оглед целта и последиците му, не са без значение неговата продължителност и икономичност / по отношение разходите на длъжника, твърдян в несъстоятелност, които могат съществено да накърнят масата на несъстоятелността,при възможността за паралелно развиващи се неограничен брой производства /, както и невъзможността да се спекулира със същото / водене на симулативни процеси или използване на производството за принуждаване длъжника към изпълнение / .Цитираната от жалбоподателя съдебна практика от 2004 год. е каузална, а и несъобразена с последващо въведената норма на чл.613а ал.2 ТЗ , със сегашното й съдържание / изм. ДВ бр. 38 от 2006 год. и бр.59/2007 год./ , която значително разширява процесуалните права на кредитори на несъстоятелността, макар и само на тези, чиито вземания са „вероятно основателни„ / доколкото произтичат от вляло в сила съдебно решение, влязъл в сила акт за установяване на публичноправно задължение или са обезпечени със залог и ипотека, вписани в публичен регистър преди подаване молбата по чл.625 ТЗ, т.е. основанията за оспорването на които са съществено ограничени / – все в подкрепа на тезата за разумното основание в ограничаването на процесуалните права на потенциални кредитори на несъстоятелността , в първата фаза на производството.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3639 / 01.11.2016 год. по ч.т.д.№ 4273 / 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :