6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
С., 22.08.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……….…..……. и с участието на прокурора…….……….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 871 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по искова молба с вх. № 2907/14.ІІІ.2016 г. на Д. Б. Г. от [населено място], област П., с предмет отмяната на арбитражно решение № 5785/19.VІІІ.2014 г. на Арбитражен съд-С. при С. за правна помощ и медиация /СППМ/, постановено по арб. дело № 16025/2012 г., с което тя е била осъдена да заплати на монтанското [фирма] /към датата на арб. решение със седалище в [населено място]/ сума в размер на 330.49 лв. (триста и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по неизплатено задължение по договор за мобилни услуги, както и сума в размер на 76.55 лв. (седемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 8.І.2010 г. до 4.ІV.2012 г., и ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на завеждане на арбитражното дело /4.ІV.2012 г./ и до окончателното изплащане на задължението, а също и разноски в полза на търговеца ищец в размер на 141.50 лв., направени в хода на арбитражния процес.
Като поддържа, че е узнала за постановеното срещу нея осъдително арбитражно решение едва на датата 29.ІІ.2016 г. – по повод получаване на покана за доброволно изпълнение на същото по изп. дело № 20168890400097 на ЧСИ Д. С. /с рег. № 889/, взискател по което е [фирма]-гр. М., ищцата Д. Б. Г. претендира отмяната на това арб. решение – едновременно на всяко от основанията по т. 2 и по т. 4 на чл. 47 ЗМТА. В тази връзка тя се позовава както на липсата на обвързващо я арбитражно споразумение, така и на ненадлежното й уведомяване за образуването на арбитражното производство, в което – поради независещи от нея причини – тя не е могла да вземе участие.
В писмен отговор по исковата молба, изготвен от неговия юрисконсулт, ответното по иска с правно основание по чл. 47, т.т. 2 и 4 ЗМТА монтанско търговско д-во изразява становище както за неговата недопустимост, така и за неговата неоснователност, претендирайки за отхвърлянето му и за присъждане на възнаграждение, изплатено на упълномощен впоследствие адвокат, в размер на 300 лв. (триста лева). Инвокирани са доводи, че в случая не било налице нито едно от релевираните от ищцата Г. основания за отмяна на арбитражното решение.
Като основно писмено доказателство по делото е изискано и приложено в цялост арб. дело № 16025/2012 г. по описа на Арбитражен съд-С. при С. за правна помощ и медиация. Приети са като писмени доказателства в настоящето исково пр-во по чл. 47 ЗМТА още и:
~ Решение № 144/19.V.2011 г. на Пещерския РС по гр. дело № 369/2011 г., с щемпел на канцеларията за влизането му в сила на датата на постановяването му, от което е видно, че тогава е бил прекратен с развод брака на ищцата Д. Б. Г. с Л. Г. Г., като по този начин последният е престанал да има качеството на лице от „домашните” – по смисъла на чл. 46, ал.п 2 ГПК, комуто валидно могат да се връчват съдебни книжа;
~ Удостоверение от [община], област П. с изх. № 254/13.VІ.2016 г. – относно промени на постоянен адрес, видно от което е, че към датата 28.ІІІ.2011 г., вместо на дотогавашния си адрес на [улица]16 в [населено място], ищцата в настоящето исково пр-во Г. е заживяла на отсрещната страна на същата [улица].
В откритото съдебно заседание пред ВКС Г. изразява чрез своя процесуален представител по пълномощие становището, че поддържа иска си, като позоваването й на приетото като доказателство по делото влязло в сила решение за прекратяване на брака й с Л. Г. Г. от [населено място] е във връзка с намиращото се на л. 25 от приложеното арбитражно дело известие за доставяне, т.нар. „обратна разписка”, видно от която е, че пощенската пратка, съдържаща арбитражното решение, чиято отмяна се претендира, е била оформена с адрес на получател в [населено място], на [улица], а за получател на същата на датата 2.ХІ.2015 г. е посочено лицето Л. Г., който междувременно /от 19.V.2011 г./ е престанал да има качеството на лице „от домашните” й. Отделно от това, видно както от завереното ксерокопие на личната карта на ищцата, така и от приложеното удостоверение за промени на постоянен адрес с изх. № 254/13.VІ.2016 г. на [община], че още от датата 28.ІІІ.2011 г. нейният постоянен адрес е на номер 15 /петнадесети/ на [улица]в [населено място].
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изразените от страните по спора становища Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното в оригинал арб. дело № 16025/2012 г. на Арбитражен съд-С. при Сдружение за правна помощ и медиация, е че страни по разрешения с него облигационен спор са били [фирма] /към датата на постановяването му със седалище и адрес на управление в [населено място]/ и ответницата Д. Б. Г. с посочен към датата на подаване на исковата молба пред арбитражния съд /4.VІІ.2012 г./ адрес в [населено място], [улица] /а не № 15, където към този момент е бил постоянният й адрес по лична карта/. Търговецът ищец в арбитражното пр-во се е легитимирал по отношение претендираното към Г. вземане с качеството си на цесионер: на основание сключен на 21.ІІІ.2011 г. между него и цедента [фирма]-С. договор за продажба на вземане (цесия), като по този начин [фирма] било встъпило в правото на кредитор: „с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива”.
Видно от достъпните в интернет Общи условия на [фирма] – „за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги” (в сила от 1.ІХ.2010 г. и изменени на 21.ІХ.2010 г.), т.е валидни към момента на извършената цесия, е, че съгласно чл. 150 от Раздел ХХІІІ на същите, озаглавен „Разрешаване на спорове”: „Споровете между страните по индивидуалния договор и по настоящите ОУ се решават чрез непосредствени преговори между тях. При непостигане на съгласие всяка от страните може да поиска съдействието на Комисията за регулиране на съобщенията или да отнесе спора пред компетентния съд в [населено място]”.
Видно е, че т. нар. „индивидуален договор” № 1976238 между [фирма]-С. и Д. Б. Г. /тогава живуща на адрес: ул. „Б. К. № 16 в [населено място]/ с предмет „мобилни услуги”, е бил сключен в [населено място] на 19.ХІІ.2006 г., т.е. при действието на други Общи условия на същия търговец, които обаче не се намират в арбитражното дело, а и не са достъпни в интернет.
При тези данни по делото настоящият състав на ВКС намира от правна страна, че доводът на ищцата Д. Б. Г. по чл. 47, т. 2 ЗМТА – досежно това, че арбитражно споразумение не е било сключено, следва да се преценява като основателен.
Действалите към датата на процесната цесия ОУ на цедента съдържат индиция за липса на арбитражна клауза и към датата на индивидуалния договор, подписан с ищцата в настоящето исково пр-во, предвид обстоятелството, че разрешаването на спорове, които не са могли да бъдат преодолени чрез непосредствени преговори между страните по сделката, респ. – посредством оказано съдействие от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, е следвало да бъдат отнесени пред компетентния държавен съд по правилата на родовата и местна подсъдност в ГПК. Но дори и ако се приеме, че в Общите условия на цедента [фирма]-С., които са били в сила към датата на подписване на индивидуалния договор за мобилни услуги с Д. Б. Г., а именно 19.ХІІ.2006 г., се е съдържала клауза за арбитраж в съответния раздел за „разрешаване на спорове”, последната не преминава към новия кредитор по силата на извършената цесия. В този смисъл ирелевантно в случая е дали процесната цесия е била надлежно съобщена на длъжника по индивидуалния договор за мобилни услуги, произвеждайки по този начин и действие „спрямо него” – съгласно чл. 99, ал. 4, предл. 2-ро ГПК. Налице е константна практика на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (Р. № 70/15.VІ.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 112/2012 г.и др.), според която прехвърлянето на вземане цедира права по договора, съдържащ арбитражна клауза, но не води до встъпване в тази клауза на цесионера. Последователно е разграничено, че за да стане трето лице /в случая [фирма]/ страна по арбитражна клауза, е нужно то със съгласието на двете страни по първия договор да замести една от тях или да е налице универсално правоприемство на една от страните. Ето защо, предвид установеното наличие на отменителното основание по т. 2 на чл. 47 ЗМТА, не следва да се обсъжда налице ли е и основанието по т. 4 на същия законов текст за отмяна на процесното арбитражно решение.
В заключение, неоснователен е защитният довод да ответното в настоящето исково пр-во търговско д-во, че арбитражно споразумение било налице, понеже Д. Б. Г. била редовно призована в арбитражния процес, т. е. участвала в същия без да оспорва компетентността на арбитража. Предвид главното изискване на законодателя за писмена форма на арбитражното споразумение – като условие за неговата валидност, точният разум на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 in fine ЗМТА означава лично участие, т.е. явяване на ответника за да участва в арбитражното производство, каквото в случая, предвид твърденията на ищцата Г. и за наличие на отменителното основание по т. 4 на чл. 47 ЗМТА, реално не е било осъществено.
При този изход на делото и предвид изрично направеното от ищцата Д. Б. Г. искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното по иска й [фирма] (понастоящем със седалище и адрес на управление в [населено място]) ще следва да бъде осъдено да й заплати претендираните разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 47, т. 2 ЗМТА ОТМЕНЯ арбитражно решение № 5785/19.VІІІ.2014 г. на Арбитражен съд-С. при С. за правна помощ и медиация, постановено по арб. дело № 16025/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на Д. Б. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област П., [улица]5, СУМА в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 871 по описа за 2016 г.