О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София,23.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Н. Х. ч. търг. д. № 131/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на С. Д. Ж. от гр. С., кв. „С” бл. 14, ап. 14 против определение № 23 от 21.01.2009 г. по ч. гр. д. 39/2009 г. на Сливенски окръжен съд. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна.
Ответникът „Т” ЕАД, гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението предмет на обжалване, състав на Сливенски окръжен съд, ГО е оставил без разглеждане подаденото от С. Д. Ж. от гр. С., възражение по чл. 423 от ГПК, като недопустимо, поради просрочие.
Частната жалба е неоснователна.
Производството е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане на Сливенски районен съд от 15.05.2008 г. е издадена заповед за изпълнение за осъждането на С. Д. Ж. да заплати на „Т” ЕАД, гр. С. сумата 839.73 лева – главница за ползвана, но неплатена топлоенергия за периода от 28.02.2005 г. до 31.03.2007 г., лихва в размер на 223.49 лева, законна лихва считано от 14.05.2008 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 26.50 лв. Съгласно разпореждането е издадена заповед № 52 за изпълнение на парично задължение, която видно от приложените по делото книжа е връчена със съобщение на 03.06.2008 г. на Д. М. Ж. – снаха, която е поела задължението да предаде същото на адресата. С получаване на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 414 ГПК, касаторът е имал възможност в двуседмичен срок да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Срокът за възражение е изтекъл на 18.06.2008 г. С разпореждане от 20.06.2008 г. на Сливенски районен съд е издаден изпълнителен лист за посочените по горе суми. На 11.11.2008 г. С. Д. Ж. е подал до СлРС искова молба против „Т” ЕАД, гр. С. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, в която посочва, че с покана за доброволно изпълнение, връчена му от ЧСИ М. М. , е разбрал за образуваното срещу него изпълнително дело № 281/08 г. на основание Заповед № 52/2008 г., издадена по ч. гр. д. № 1950/2008 г. на СлРС. Видно от събраните по делото доказателства, поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 22.10.2008 г., но не може да се определи кога е получена от задълженото лице и за начален момент за узнаване на издадената срещу него заповед за изпълнение следва да се приеме датата на подаване на исковата молба до СлРС – 11.11.2008 г. Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд. Длъжникът С. Д. Ж. от град С. е подал възражение по чл. 423 от ГПК до СлОС на 13.01.2009 г., т.е. след като е изтекъл преклузивния едномесечен срок от узнаването (11.11.2008 г.), за упражняване на това право.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 21.01.2009 г. на Сливенски окръжен съд, ГО, с което е оставено без разглеждане поради просрочие подаденото от С. Д. Ж. възражение по чл. 423 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :