О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София 25.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 267/2015 г.
Производството е образувано по частна жалба на П. А. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. А. – Р., срещу определение № 2577/22.10.2014 г. по гр. дело № 1883/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение от 07.07.2014 г. по гр. дело № 1883/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските като И. Л. Х. и П. А. Х. са осъдени да заплатят на М. на в. р. сумата 3311,64 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него на допълване в частта за разноските подлежи съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по тях, а на изменение в частта за разноските подлежи съдебен акт, в който съдът ги е определил неправилно. Според ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във втората хипотеза е необходимо да бъде представен списък по реда на чл.80 ГПК. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила такъв списък, е недопустима. В случая М. на в. р. не е представило списък на разноските.
Ответникът по частната жалба М. на в. р., [населено място], оспорва жалбата и иска присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима.
Действително в случая процесуалният представител на М. на в. р. в последното проведено пред САС открито съдебно заседание е поискал изрично присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение без да е представил списък на разноските. Първоинстанционното производство обаче в случая е образувано през 2003 г. и съобразно изричната разпоредба на §2 от ПЗР на ГПК делото се е разглеждало от въззивната инстанция по реда на ГПК/отм./, а не по този на сега действащия ГПК. По тази причина соченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ГКС не може да се приложи в случая, поради което правилно въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Разноски в производството за изменение на решението в частта за разноските не се дължат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2577/22.10.2014 год. по гр. дело № 1883/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. на в. р., [населено място], за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.