4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 25.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 111 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЕКД ИНВЕСТ“ ЕООД, [населено място], представлявано от адв. А. А., срещу определение от 25.11.2019г. по гр.д. № 15149/2019г. на Софийски градски съд, ГО, с което е потвърдено определение № 242933 от 14.10.2019г. по гр.д. № 54853/2017г. на СРС, 50 състав, с което е отхвърлена молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на чл.78, ал.2 ГПК. Твърди, че предявеният против него иск е отхвърлен поради погасяване на претендираното вземане чрез плащане, което е извършено повече от месец, преди да бъде уведомен за образуваното дело, т.е. преди да му бъде връчен препис от исковата молба. Излага и оплакване за необоснованост на въззивното определение поради позоваването от въззивния съд на ТР № 119 от 01.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г. на ВС, което е постановено при действието на различен процесуален ред. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Прилага ли се разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, в случай че предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и ответникът е заплатил претендираната от насрещната страна сума преди датата на редовното връчване на исковата молба?“.
Ответниците Т. М. Б. и А. Ц. П., представлявани от адв. Г. С., оспорват частната касационна жалба. Правят възражение за недопустимост на частната касационна жалба поради това, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, както и поради това, че постановеното определение не попада в нито една от хипотезите, посочени в предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Излагат твърдения за недопустимост на производството по чл.248 ГПК поради непредставяне от насрещната страна на списък по чл.80 ГПК. Поддържат още, че настоящото самостоятелно производство за разноските не надвишава праговете, посочени в чл.280, ал.3 ГПК. Излагат подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба, като сочат, че исковото производство е заведено на 09.08.2017г. в указания от съда, допуснал обезпечение на бъдещ иск, едномесечен срок, и при налагането на възбраните управителят на дружеството е бил уведомен за допуснатите обезпечителни мерки и задължението на ищеца да заведе иска в посочения срок, но е извършил плащане едва след завеждане на исковото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото /както е в разглеждания случай – при извършено плащане на претендираната парична сума/ искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Позовал се е на ТР № 119 от 01.12.1956г. по гр.д. № 112/1956г. на ОСГК на ВС, както и на практиката на ВКС, обективирана в определение № 536 от 02.08.2019г. по ч.т.д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. Поради това е достигнал до извод, че след като с поведението си ответникът е дал повод на ищците за завеждане на делото и не е признал иска, за да се ползва от нормата на чл.78, ал.2 ГПК, то при отхвърляне на предявения иск поради извършено плащане на процесната сума в хода на съдебното производство, разноските по делото следва да се възложат в негова тежест.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният процесуалноправен въпрос е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е пълна и ясна и по прилагането ? е формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване – определение № 181 от 30.10.2017г. по ч.гр.д. № 3852/2017г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 843 от 17.11.2014г. по ч.гр.д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 388 от 11.07.2017г. по ч.т.д. № 831/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 255 от 30.05.2018г. по ч.т.д. № 1076/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 536 от 02.08.2019г. по ч.т.д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и много други. Съгласно трайноустановената практика на ВКС при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото –например плащане на претендираната парична сума, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца. Въззивният съд, като е приел, че направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени на ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото, не се е отклонил от формираната трайна практика. С оглед уредените в закона предпоставки, относими към разпределяне на отговорността за разноски между страните, е без значение дали ответникът е предприел плащане на претендираната с иска парична сума преди връчване на препис от исковата молба, след като изискуемостта на вземането е настъпила преди завеждане на исковата молба и с неизпълнението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.11.2019г. по гр.д. № 15149/2019г. на Софийски градски съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: