О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 27.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №508/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №271/28.12.2017г., постановено по в.ч.т.д.№400/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 17.08.2017г. по т.д.№167/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, и с което е прекратено частното въззивно производство.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, в частта му, с която е прието, че подадената частна жалба е просрочена. Твърди се, че срокът за обжалване на определението, с което е допуснато обезпечение на иска, не е изтекъл, тъй като частният съдебен изпълнител не е указал на банката-взискател за възможността да обжалва определението в едноседмичен срок. Същевременно в частната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното производство. Частният жалбоподател обжалва въззивното определение и в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определението за освобождаването на ищцата от държавна такса, поддържайки, че ищцата е съдружник в действащи търговски дружества и също така , че работи на трудов договор в НОИ. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по въззивната частна жалба на [фирма].
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищцата П. С., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение чл.274 ал.2 ГПК. С нея се обжалва определение на въззивен съд, с което подадената въззивна частна жалба е оставена без разглеждане, поради което всички доводи на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното определение, не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Предмет на настоящото частно производство е единствено допустимостта на въззивната частна жалба.
С определение от 17.08.2017г., постановено по т.д.№167/2017г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, е освободена ищцата П. С. С. на основание чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса. Със същото определение е допуснато обезпечение на предявените от ищцата против ответника [фирма] установителни искове чрез спиране на производството по изп.дело №136/2017г. по описа на ЧСИ Р. К.. В определението е посочено, че същото подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок, който за ответника тече от съобщаването. Въз основа на определението, с което е допуснато обезпечение на иска, е издадена обезпечителна заповед, получена от ищцата на 21.08.2017г.
Във връзка с подадената от [фирма] на 08.09.2017г. частна жалба срещу определението на Окръжен съд – Велико Търново, е образувано в.ч.т.д.№400/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд. За установяване дали е спазен срока за обжалване на определението от страна на ответника, съдът е изискал и е приел писмо от ЧСИ Р. К., в което ЧСИ е удостоверил, че на 28.08.2017г. банката е уведомена за обезпечителната заповед за спиране на изпълнителното производство на 28.07.2017г. като към писмото е приложено копие от известие за доставка, получено от юрисконсулт М. Д.. С обжалваното пред настоящата инстанция определение №271/28.12.2017г., по в.ч.т.д.№400/2017г. апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма] на 08.09.2017г. в частта й, с която се атакува допуснатото обезпечение на иска, приемайки че същата е просрочена поради изтичане на едноседмичния срок от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка, който срок е изтекъл на 04.09.2017г.
Със същото определение въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу първоинстанционното определение в частта й, с която се обжалва определението за освобождаване на ищцата по чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса. Апелативният състав е посочил, че разпореждането, с което се уважава молбата на ищцата за освобождаване от ДТ, не подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.1 ГПК, тъй като определението нито прегражда по нататъшното развитие на производството (чл.274 ал.1 т.1 ГПК), нито обжалването му е изрично предвидено в закона (чл.274 ал.1 т.2 ГПК).
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя [фирма], че не е пропуснал срока за обжалване на определението в частта му, с което е допуснато обезпечение на иска, по съображение, че частният съдебен изпълнител не е указал на банката-взискател за възможността да обжалва определението в едноседмичен срок от получаване на обезпечителната заповед. В чл.396 ал.1 ГПК е предвидено, че определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано в частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В настоящия случай съобщението за наложената обезпечителна мярка е връчено от съдебния изпълнител на ответника на 28.08.2017г., поради което частната жалба от 08.09.2017г. се явява подадена след изтичането на едноседмичния срок на 04.09.2017г. Законът не поставя изискване към съдебният изпълнител да уведомява ответника за възможността му да обжалва в едноседмичен срок определението по допускане на обезпечението, нито обвързва датата, от която започва да тече срока за обжалване по чл.396 ал.1 ГПК, с други действия на съдебния изпълнител извън връчването на съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Законосъобразно въззивният състав е приел, че частната жалба е процесуално недопустима в частта й, с която се атакува първоинстанционното определение за освобождаване на ищцата от държавна такса поради необжалваемост на това определение (по своята правна същност разпореждане) с оглед разпоредбите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В същия смисъл са и мотивите към т.5 от Тълк.решение №1/17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. ВКС, ОСГК, според които, единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №271/28.12.2017г., постановено по в.ч.т.д.№400/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: