О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
С., 28.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3344 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника В. Л. Н. срещу Решение № 372 от 04.03.2013г. по в.гр.д.№ 2822/2012 на САС, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 5233/2011г. на СГС, 18 състав в частта за уважаването на иска. С решението на първоинстанционния съд Н. е осъден да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД на [фирма] сумата 106 146.29лв., ведно със законната лихва от 20.04.2011г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Твърдението е, че за да бъде уважен иск по чл.55,ал.1, предл.първо ЗЗД е необходимо да бъде установено настъпилото имуществено разместване и този факт следва да бъде установен при условията на главно и пълно доказване от ищеца. Поддържа се, че такова доказване не е проведено, а изводът на въззивния съд, че ответникът е получил възнаграждение като управител е основан единствено на заключението на съдебно счетоводна експертиза и свидетелски показания. Приетата по делото експертиза била изготвена само на базата на частни писмени документни от счетоводството на ищеца, непредставени по делото и без дружеството да е установило редовността на счетоводните записвания, която не се презумира, а следва да е установена, в какъвто смисъл доказателства не са били ангажирани. Касаторът поддържа, че изплащането на претендираните суми не е установено и от показанията на разпитаната свидетелка, която посочва само факта на осчетоводяване на възнаграждението му, но не и на факта на изплащането-реалното получаване на сумите. Изложени са и доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че другият съдружник в „ЗПУЕ-България“- полското дружество „Предприятие за производство на електрически устройства“ не е имало информация на какво основание се плащат сумите, посочени в отчетите, които редовно са му били предоставяни. Поддържа се, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен неформален договор за управление с конклудентни действия през 2002г., преди нормативната му регламентация /ДВ бр.58/2003г. с новата ал.7 на чл.141 ТЗ /. Изложени са и доводи, че договорът за управление е търговска сделка и дори по отношение на търговеца да е липсвала представителна власт, са приложими правилата на чл.301 ТЗ и при липса на противопоставяне, той е валиден.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК без да се поставят правни въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение с ППВС №1/28.05.1979г. във връзка с довода в касационната жалба за липса на доказателства за предаване на претендираните суми; противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ /относно доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания/ във връзка с кредитирането на заключението на приетата експертиза; и противоречие с Решение на ОС Кюстендил /за което няма данни да е влязло в сила/ по поддържания довод, че свидетелските показания не могат да бъдат ползвани за установяване плащане на възнаграждение.
От [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска, САС е посочил, че претенцията на ищцовото дружество е за неоснователно получено от ответника в качеството му на управител възнаграждение за периода март 2002г.- февруари 2010г.- без решение на ОС по чл.137,т.5, предл. второ ТЗ за определяне размера на възнаграждението и липса на подпис на представител на дружеството върху договора за възлагане на управление. Констатирал е, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил становище, че съвестно е изпълнявал задълженията си като управител, че възнаграждението, което е получавал е обичайно по размер за този пост, че договорът за управление като неформален може да бъде сключен с конклудентни действия, каквито са били обективирани и се е позовал на изтекла погасителна давност. Въззивната инстанция е посочила, че възражението на ответника че сумите не са получени от него се прави за пръв път във въззивната жалба и е недопустимо /независимо че е коментирал неоснователността му по съображения, основани на приетата счетоводна експертиза и свидетелските показания/. Изложила е съображения, че липсва решение на ОС по чл.137,т.5,предл второ ТЗ за определяне на размера на възнаграждението на управителя, а договорът за възлагане на управление от 28.02.2002г., подписан от ответника в качеството му на управител и на представител на дружеството е нищожен, тъй като липсва съгласие на ОС, съответно оправомощаване на лице, което да представлява дружеството при сключването му, и че презумпцията по чл.301 ТЗ е приложима само към действителна сделка. Неоснователността на възражението за изтекла давност е мотивирано с довода, че тя тече считано от освобождаването му като управител /през 2010./, тъй като на основание чл.115,б.“г“ЗЗД давността не е текла срещу него, докато е траело управлението, за периода на което е получено възнаграждението, чието връщане се иска.
Касационната жалба е постъпила в рамките на преклузивния срок и е допустима.
Настоящият състав намира, че основанията за допускане на касационното обжалване не са налице, тъй като изложението не съдържа формулиран въпрос, а изцяло възпроизвежда касационната жалба и наведените в нея доводи за неправилност на решението. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за касирането на решението. Твърдения относими към правилността му, към възприетата фактическа обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване и касационната инстанция няма правомощие /с оглед спазването на диспозитивното начало в процеса/ да извежда от тях правния въпрос. Извън горното, изложеното от касатора досежно кредитирането на експертизата, на счетоводните записвания при ищцовото дружество и свидетелските показания е по повод на преклудирано, като незаявено с отговора на исковата молба възражение – че претендираните суми не са получени, т.е. по повод на възражение, което не би могло да бъде обсъждано и при допускане на обжалването. Експертизата по делото е приета без оспорване и без искане за прилагане на счетоводната документация по която е работила; счетоводната документация касае период, в който именно касаторът е бил единственият управител на дружеството, а твърденията му, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си на управител са в противоречие с изразяваното съмнение в редовността на воденото счетоводство. Касаторът не е предявил насрещен иск с предмет заплащане на възнаграждение, което дружеството би дължало, независимо от липса на договор за възлагане на управление, поради което твърденията му за добросъвестност при ръководеното на дружествените дела и становището му, че осчетоводеното възнаграждение е в размера на обичайното и полагащото се за извършената дейност, са ирелевантни. Правен въпрос, относим към извода на въззивната инстанция по възражението за изтекла давност също не е формулиран.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство по представения договор за правна защита и съдействие от 28.05.2013г., в което е отразено плащането на договорената сума- 4 800лв. в брой, което следва да бъде уважено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 372 от 04.03.2013г. по в.гр.д.№ 2822/2012 на САС, ГО, 2 състав.
Осъжда В. Л. Н. да заплати на [фирма], С. сумата 4 800лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.