О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145
София, 29.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6315/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез адв. С. С. против Решение №85/08.07.2013 год. по т.д. № 170/2013 год. на Бургаския апелативен съд , с което е потвърдено решение №446/29.03.2013 год. по търг. Дело № 530/2011 год. на Бургаския окръжен съд , с което дружеството е осъдено да заплати на Р. Г. М. от гр. Н сумата от 81 000 евро главница , представляваща дължимия остатък от сумата от 94 000 евро платено възнаграждение по развален договор за страните от 31.01.2008 год. , ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата на иска -28.11.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 17 874 лв. разноски по делото.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. М. от [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
По въпроса, че при уважаване на частичен иск със сила на пресъдено нещо / СПН/ се ползва само предявената част от вземането, касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с ТР №1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на противоречие със Решение №33/25.03.2013 год. на ВКС по т.д. №140/2012 год. на І ТО, постановено при условията на чл. 290 ГПК, според което „ няма законен довод , който да подкрепи разширяването на въздействието на предявяването на частичен иск върху останалата част от правото, която не е въведена като предмет на делото.”
Поставени са и три въпроса, които касаят отказ на съда да приеме представени пред първата инстанция писмени доказателства и относно това кога настъпва преклузията за тяхното представяне. Касаторът счита, че по тези въпроси е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
По отношение на първия въпрос въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че формираната сила на присъдено нещо по решението, с което е бил уважен предявеният от Р. М. срещу дружеството частичен иск, произтичащ от същото правоотношение , не обхваща останалия размер на вземането, предявено в настоящото производство, но установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти по спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо като общи факти и по иска за останалата част от вземането. В конкретния случай тези общи факти, въз основа на които се поражда претендираното материално право са сключения предварителен договор за строителство, заплащането на договореното възнаграждение от ищцата в размер на 94 000 евро и развалянето на договора. Приема, че направените възражения срещу тези факти , касаещи възникването на вземането са преклудирани с постановяване на решението по частичния иск. Да се приеме обратното според въззивният съд би било недопустимо тъй като би се стигнало до пререшаване на спора в тази му част. Според съда силата на пресъдено нещо не се разпростира по отношение на остатъка от вземането като ответникът може да ангажира доказателства, с които да докаже, че не дължи горницата над тази претендирана и присъдена с решението по частичния иск.
При така изложените съображения първият въпрос макар и некоректно формулиран е бил предмет на разглеждане на въззивното решение като неговото разрешаване има обуславящ изхода на делото характер. Не е изпълнено обаче допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване на което касаторът се позовава – чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Разрешението на поставения правен въпрос не е в противоречие с цитираната задължителна практика:
С ТР №1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС /т.1/, на което касаторът се позовава, се приема, че СПН се установява само по предявената част на спорното право. При уважаване на частичния иск, за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск като не е изразено изрично становище относно това дали силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск обхваща правопораждащите факти или се ограничава само до присъдения размер на вземането.
Не е налице противоречие и с постановеното при условията на чл. 290 ГПК решение №33 от 25.03.2013 год. по т.д. № 140/2012 год. на ВКС, ТО. С цитираното решение на ВКС е прието че силата на присъдено нещо на решението по частичния иск не обхваща основанието на иска.Въззивното решение е отменено поради това, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви относно правопораждащите факти за вземането, претендирано в пълен размер и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с оглед произнасяне по основателността на иска. Въззивният съд макар и да е споделил становището на първоинстанционния съд относно силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно правопораждащите факти, е изложил мотиви и съображения касаещи основанието на предявения иск – тоест произнесъл се е относно основателността на предявения иск.
Същевременно по поставения въпрос решението е постановено в съответствие редица решения на ВКС със задължителен характер / Р № 89/11.07.2011 год. на ВКС, І ТО, по т.д. №716/2010 год. , Р № 104/ 13.03.2012 год. на ВКС, ІV ГО по гр.д. №1745/2010 год. /
Останалите въпроси не могат да бъдат преценявани като правни въпроси по см. на чл. 280 ГПК, доколкото са хипотетично поставени. В първото по делото заседание ответникът- касатор, не е представил писмени доказателства , които съдът не е приел поради изтичане на преклузивния срок за тяхното представяне.
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85/08.07.2013 год. по т.д. № 170/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. Г. М. от [населено място] разноски в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: