3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
София, 29.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1303/2012 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
С определение №356/13.3.2013 г. по гр.д.№1303/2012 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение от 13.6.2012 г. по гр.д.№2498/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В въззивен състав.
С молба, вх.№3584/10.4.2013 г. процесуалният представител на ответника по касационната жалба “” “ – адв. Р. И. е поискал присъждане на разноски за касационното производство, като твърди, че същите са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и това отбелязано в цитираното определение на ВКС, но е пропуснал да се произнесе по искането на молителя за присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по молбата – И. Н. И. е възразил с довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение и помил да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съобразно минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е частично основателна.
От представения договор за правна защита и съдействие и кредитен превод е видно, че ответникът по касация е превел на Адвокатско дружество “Й., И. и И.” сумата 1800 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер. В случая адвокатското възнаграждение в размер на 1800 лв. е заплатено за процесуално представителство пред ВКС във връзка с жалба по гр.д.№2498/2012 г., което към момента на постановяване на горепосочения съдебен акт представлява средна по сложност правна и фактическа стойност. Действително в отговора на касационната жалба е взето становище както по поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а така също и по касационните оплаквания, но предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав намира, че договореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради което на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
По изложените съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН – 51100167943 от [населено място],[жк], блок , вх.А, ет., ап., да заплати на [фирма] – [населено място], площад “” №, деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: