О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 06.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 261 /2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. No 53247/09.08.2018 година, заявена от М. Ю. Р., ответник по касация в производството по гр.д. № 261/2018 год. на ВКС-ГК, е поискано с оглед на постановения удовлетворителен за страната резултат, да се измени постановеното от ВКС решение в частта за разноските като бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
В срока по чл. 248 ал.2 ГПК насрещната страна –Р. В. Г. заявява с писмено становище, че искането е направено извън срока, считано от датата на обявяване на определението на съда от 25.06.2018 година, а ако се приеме, че е в срок-съдът да прецени завишения размер и присъди евентуално разноски към минимума.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази искането и закона, намира:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора –т.е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото.
При данните по делото, че с Определение No 356 от 26.06.2018 година, по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 22858/09.08.2017 год. на Р. В. Г., гражданин на Русия заявена през процесуалния му представител адв. Д. К. АК В. на въззивно Решение Nо 1137 от 04.07.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2204/2016 година на ОС-Варна; че с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но с диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне и такива не са присъдени, намира искането за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК в хипотезите на необжалваем съдебен акт, съдът по искане на страната може сам да допълни или измени постановеното от него решение в частта за разноските. Искането следва да се заяви в месечен срок от обявяване на необжалваемия съдебен акт.
Законодателят с производството по чл. 248, ал.1 ГПК установява две хипотези – при заявено искане за допълване на съдебното решение и при искане за изменение на произнесеното решение в частта за разноските. В първия случай се касае до непълнота, която следва да бъде преодоляна с допълнително произнасяне.
С разясненията по т.14 на ТР 6 /2012 год., прието на 6.11.2013 година на ОСГТК на ВКС се приема, че „съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му“, т.е. установеният преклузивен едномесечен срок тече именно от датата на обявяване на необжалваемия съдебен акт, чието допълване се иска.
В настоящия случай определението по чл. 288 ГПК е необжалваем съдебен акт, постановен и обявен на дата 26.06.2018 година. Искането за допълване на определението, в частта за разноските, е направено с молба вх. No 53247/09.08.2018 година т.е. извън едномесечния преклузивен срок поради което и е процесуално недопустима.
По изложените съображения, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. No 53247/09.08.2018 година, заявена от М. Ю. Р. за допълване на Определение No 356 от 26.06.2018 година, по гр.д. Nо 261/2018 година в частта за разноските, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК в седмичен срок от съобщението до страната –молител пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на М. Р. чрез процесуалния и представител адв. Н. Т.- АК В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: