ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. София, 06.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 864 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивното си решение Бургаски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд в обжалваните по въззивен ред части, с които е частично уважен, респ. частично отхвърлен, предявеният от ответника Й. Й. срещу третото лице – помагач ЗКПУ „Златен клас“ обратен иск по чл. 127 ЗЗД за сумата 36279.87 лв.
Въззивното решение е обжалвано от ответника в частта относно отхвърлената за разликата над 18139.94 лв. част от иска с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Третото лице – помагач не изразява становище.
С първоинстанционното решение (влязло в сила като необжалвано в тази част) е изцяло уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу Й. Й. първоначален иск по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 36279.87 лв., представляваща изплатени на третите лица – помагачи на страната на фонда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника в пътнотранспортно произшествие на 24.03.2011 г. при управлението на трактор без сключена за същия задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Обратния иск на ответника срещу привлеченото на негова страна трето лице – помагач, основан на твърденията, че превозното средство е било управлявано от ответника в изпълнение на трудовите му задължения по сключения с третото лице – помагач (собственик на превозното средство) трудов договор, било е неизправно и липсата на застраховка се дължи на неизпълнението на третото лице – помагач за сключването на такава, първоинстанционният съд е квалифицирал по чл. 127 ЗЗД.
За да намери същия за частично основателен, съдът е приел, че при настъпване на произшествието ответникът е управлявал превозното средство в изпълнение на възложената му от третото лице – помагач по силата на сключения между тях трудов договор работа, а самото произшествие е настъпило като последица както от виновното поведение на ответника (установено с влязло в сила решение на наказателния съд), така и от техническа неизправност на превозното средство. Въз основа на така установените факти е приел, че доколкото причинените на третите лица вреди се дължат както на поведението на ответника, така и на причини, за които отговаря третото лице – помагач, то отговорността на последните е солидарна съгласно чл. 53 ЗЗД, а доколкото не следва друго, във вътрешните им отношения отговорността следва да се разпредели между тях по равно съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е възприел изложените от първата инстанция мотиви по реда на чл. 272 ГПК. По изложените от ответника във въззивната му жалба оплаквания, основани на неизпълненото задължение на третото лице – помагач да сключи застраховката „Гражданска отговорност“, което по смисъла на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е основание отговорността да бъде възложена изцяло на третото лице – помагач, съдът е приел, че това обстоятелство не се намира в причинна връзка с виновното поведение на ответника и съответно с причинените вреди.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с въпросите:
– може ли въззивният съд при мотивиране на съдебния си акт да се позове на мотивите на контролираната инстанция, без да вземе отношение по конкретно изложени във въззивната жалба доводи относно анализа на доказателствата, събрани пред първата инстанция;
– съставлява ли това процедиране нарушение на правото на защита на страната с оглед липса на възможност за обосноваване твърдяните като относими по предмета на делото и неправилно интерпретирани доводи относно определеното в половин размер възстановяване на присъденото в полза на Гаранционния фонд обезщетение, възприето и от въззивния състав;
– неизпълнението на посоченото във втория въпрос нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното е сравнително по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение;
– с оглед данните по делото и поведението на собственика на вещта – процесния трактор, предоставен за употреба технически неизправен и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ налице ли е основание за уважаване предявения обратен иск в пълен размер, доколкото първото е довело до предпоставка за настъпване на произшествието и за причинените вреди, а второто до невъзможността за поемане отговорността от застраховател, което е основната идея на задължителното застраховане.
Поддържа се, че във връзка с поставените въпроси въззивното решение се явява очевидно неправилно (основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), както и че произнасянето на въззивния съд противоречи на посочена практика на касационната инстанция (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Направено е в изложението и позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице основания да се допусне касационно обжалване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не са изложени каквито и да било аргументи поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се отбележи, че четвъртият от поставените въпроси не отговаря на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият се отнася до правилността на въззивното решение, която не е предмет на настоящата фаза на касационното производство.
Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и първият въпрос. Връзката му с решаващите изводи на въззивната инстанция е обоснована с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил последователно поддържаната от ищеца теза, че ако ответникът по обратния иск бе сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, то отговорността за причинените вреди би била изцяло покрита от застрахователя. Това обаче не съответства на мотивите на въззивното решение, където съдът е изложил самостоятелни съображения, че липсата на застраховка не се намира в причинна връзка с виновното поведение на жалбоподателя (оттук и с причинените вреди).
Като свързани и произтичащи от първия, не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и останалите два въпроса.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 110/22.11.2018 г. по гр. д. № 229/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: