4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
София, 7.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1171/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. В. и Е. М. Т. против въззивно решение на Д. окръжен съд № 208 от 28.04.2010 год. по гр. дело № 202/2010 г., с което е оставено в сила решение № 78 от 29.01.2010 год. по гр. дело № 2578/2006 год. на Д. районен съд, с което на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1 З. и чл. 30, т. 2 З. е обявено за нищожно решение от 14.05.1990 год. на Общото събрание на ЖСК „К. и М.”[населено място], с което М. Т. В. е приет за член-кооператор с право на вземане за апартамент от една стая, кухня и гараж.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбопода телят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, като твърди, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото са въпросите – въз основа на кой административен акт възниква членственото правоотношение на член-кооператор по право, обезщетен срещу отчужден имот с обект в ЖСК – със заповедта по чл. 95 З. (отм.) или със заповедта по чл. 100 и чл. 102 З. (отм.); може ли да се иска безсрочно обявяване нищожността на административни актове преди изменението на З. ДВ бр. 19/92 год. и има ли правен интерес да иска обявяване нищожност на решение на Общо събрание на ЖСК лице, което не е член -кооператор. Представени са две решения на ВС № 133/04.03.1987 г. и по гр. дело № 114/92г. – второто по приложението на чл. 35, ал. 2 З., чл. 100 и чл. 103 ЗГСУ (отм.).
Ответницата Й. П. П. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че представената съдебна практика по първото решение на ВС няма отношение към предмета на спора по настоящето дело. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответниците ЖСК „К. и М.”[населено място] и Община[населено място] не са взели писмено становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан установителен иск за нищожност намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът дали може да се иска безсрочно обявяване нищожността на административни актове преди изменението на Закона за административното производство ДВ бр. 19/92 г. (отм.), няма отношение към предмета на делото, тъй като решението на Общото събрание на ЖСК не е административен акт и разпоредбата на чл. 37 З. в редакция ДВ бр. 90/79 год. (отм.) няма приложение. Решенията на общото събрание на ЖСК не са актове на административен орган, нито са актове на административна юрисдикция, нито могат да се приравнят към тях. Те са актове на управление и способ за изразяване чрез мнозинството волята на кооперацията. Нищожността на тези актове може да се търси безсрочно, стига да засягат правната сфера на ищеца.
Въпросът, може ли лице, което не е член-кооператор да иска обявяване нищожността на решение на общото събрание на ЖСК по начина, по който е поставен не обуславя решаващите мотиви на съда. Това е така, тъй като ищцата има качеството на член кооператор по право по наследствено правоприемство от родителите си, които са били член-кооператори, също по право, като отчуждени собственици на недвижим имот за кооперативно жилищно строителство, обезщетени при условията на чл. 82, ал. 2 З. (отм.) и § 6 ДР на З. имотно с жилище, което ще се строи в ответната кооперация – обстоятелства фактически установени и правно обяснени с обжалваното решение, с приложението на чл. 10, ал. 1, т. 1 З. и чл. 23 З.. Изведен е и правния интерес на ищцата от предявения иск – оспореното решение взето от общото събрание на ЖСК засяга неблагоприятно правната сфера на ищцата, а именно – с приемането на нейно място на нов член кооператор за апартамент предвиден за имотно обезщетение на отчуждения собственик е засегнато правото и на имотно обезщетение като член -кооператор по право, което е запазено в незавършилото отчуждително производство, което съгласно § 9, ал. 1 ПР на ЗУТ следва да бъде довършено по правилата на З. (отм.), като органът по чл. 95 З. (отм.) издаде следващата се заповед по чл. 100 З. (отм.).
Въпросът, въз основа на кой административен акт възниква членственото правоотношение на член – кооператор по право, обезщетен срещу отчужден имот с обект в ЖСК – със заповедта по чл. 95 З. (отм.) или със заповедта по чл. 100 и чл. 102 З. (отм.) е разрешен с обжалваното решение в съответствие със закона и трайната съдебна практика, а тя е в смисъл, че при отчуждаване на недвижим имот за кооперативно жилищно строителство, членственото правоотношение между кооперацията и имотно обезщетеното лице възниква по силата на отчуждителната заповед на органа по отчуждаването по чл. 95 З., с която започва отчуждителното производството и се определя като обезщетение жилище в сградата на ЖСК, а със заповедта по чл. 100 З. (отм.) се уточнява само обекта, който имотно обезщетеното лице получава. С обжалваното решение е прието същото. Праводателите на ищцата, чиито имот е отчужден за кооперативно жилищно строителство са станали член-кооператори по право със заповедта по чл. 95 З. (отм.) – (заповедта по чл. 98 определя съдържанието на отчуждителната заповед), с която са обезщетени имотно с жилище в сградата на кооперацията при условията на чл. 82, ал. 2 З. (отм.), а след смъртта им ищцата е встъпила в техните права по реда на чл. 23 З.. . В този смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 З..
Изложеното идва да покаже, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени при точно прилагане на закона и в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС, включително представеното с изложението решение по гр. дело № 114/92 год. на ВС, което изключва допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 , респ. хипотезата на т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 28.04.2010 год. по гр. дело № 202/2010 год. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ