О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
Гр.София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1513/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. срещу Решение № 475/27.02.2018 г. по в.гр.д.№ 3697/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 1053/17.02.2017 г. на СГС, І ГО 3 състав, в отхвърлителната му част до размер на 75 000 лв., както и в отменително-отхвърлителната част на въззивното решение, с която след отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за сумата над 52500 лв. до 75 000 лв. и вместо нея е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм/, предявен от М. М. срещу „ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД за обезщетение на вреди от ПТП, настъпило на 3.12.2014 г., до размер на 22 500 лв. със законната лихва от 3.12.2014 г. В касационната жалба на ищцата се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната му част по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му в описаната част и присъждане на допълнително обезщетение в размер на 97 500 лв. със законната лихва от датата на увреждането. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора по конкретното дело правни въпроси.
Ответникът по касация ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и третото лице-помагач К. М. Г. изразяват становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отчел причинените от ПТП телесни увреждания на ищцата, описани в медицинската документация и заключението на експертизите – двуглезенно счупване на дясната подбедрица, открито счупване на предноходилната част на лявото стъпало с дефект на кожата, изкълчване на пети пръст, контузия на главата, мозъчно сътресение, частично счупване на горните резци, довело до затруднение във фазата на отхапване, нарушаване на говора и естетичен проблем. При определяне размера на обезщетението са съобразени проведеното оперативно лечение, продължителността на болничния престой – 13 дни, на рехабилитационни процедури – 8 дни, както и извършената операция за изваждане на металната остеосинтеза от десния крак. Съобразени са интензивността на търпени болки и страдания в продължение на 6 месеца, невъзстановените активни движения на пръстите на левия долен крайник, трайния значим козметичен дефект на лявото стъпало, обездвижването за 30 дни, придвижване с помощни средства и младата възраст на пострадалата, която е едва 15-годишна към момента на настъпване на ПТП, както и икономическата конюнктура в страната и застрахователните лимити. Съдът е определил общ размер на обезвредата 75 000 лв., но не е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано с отговора на исковата молба. Възражението за нарушение на чл.108 ЗДвП от ищцата се поддържа и пред въззивната инстанция, която приема за установен приносът на ищцата като пешеходец за настъпване на ПТП в размер на 30%. Обсъждайки събраните по делото гласни доказателства, заключенията на експертизите и данните от решението по чл.78а НК, въззивният съд е приел, че пострадалата пешеходка се е движела по пътното платно пред влекача в нарушение на чл.108 ал. 2 т. 1 ЗДвП, съгласно който пешеходците следва да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно да бъдат използувани. Съдът е взел предвид обстоятелството, че като дете ищцата попада в категорията на уязвимите според законодателя пешеходци и обезщетението следва да бъде намалено с 30% съответно на приноса й за настъпването на вредоносното събитие. Вината на водача е безспорно установена с решението по чл.78а НК, обвързващо съда, разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/.
Въззивният съд е заключил, че жалбата е частично основателна предвид доказания принос на пострадалата за настъпване на ПТП 30% и е приел, че дължимото възнаграждение възлиза на 52 500 лв.
Първите два въпроса, изведени от касатора, са свързани с критериите за определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди – ниво на застрахователни лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, възраст и обществен статус на увредения, начин, времетраене и степен на възстановяване, претърпени неудобства от битов и социален характер, остатъчни неблагоприятни последици и прогноза на отзвучаването им, интензитет на търпените болки и страдания. Въпросите са формулирани в контекста на оплакването за занижен общ размер на обезщетението в резултат на несъобразяване на застрахователните лимити, на конкретните икономически условия към момента на настъпване на ПТП, инфлационните процеси и темповете на увеличаване на работната заплата, както и на практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която при произнасяне съдът следва да съобрази размера на обезщетенията с общественото разбиране за справедливост при отчитане на конкретните условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Поддържа се и оплакване за неотчитане в достатъчна степен тежестта на травматичните увреждания, множеството медицински интервенции и пребиваването в различни болнични заведения. По въпросите е формирана практика на ВКС, според която при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания следва да се вземат предвид както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на която са и установените лимити на отговорност на застрахователя /ППВС № 4/68 г., Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г. на Второ т.о., Реш. № 130 от 9 юли 2013 г. по т.д.№ 669/2012 г. на ВКС, Второ т.о., Реш. № 171 от 18.11.2016 г. по т.д.№ 2811/2015 г., Реш. № 154/9.10.2017 г. по т.д.№ 374/2017 г. на І т.о. на ВКС и мн.др./. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от цитираната практика по чл.290 ГПК. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил вида и тежестта на уврежданията, извършените хирургически интервенции, продължителността на болничния престой и на възстановяването, възрастта на пострадалата, оперативния белег и социално-икономическите условия в страната към 3.12.2014 г.
Останалите три въпроса са свързани с предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. По въпросните с формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съобразно която нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДП правила е необходимо да е в причинна връзка с вредоносния резултат и да е доказано, а не хипотетично предполагаемо. Изводът не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказан по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат. Въззивният съд не се е отклонил от формираната по реда на чл.290 ГПК практика за възможността да се намали дължимото обезщетение и за начина на определяне на конкретната степен на приноса на пострадалия, обективирана в Реш. № 144/27.12.2016 г. по т.д.№ 1000/2015 г. на Второ т.о., Реш. № 142/7 август 2017 г. по т.д.№ 3266/2015 г. на Второ т.о. и др. Не са изложени съображения от касатора за неточно тълкуване на правната норма на чл.51 ал.2 ЗЗД, за необходимост от осъвременяване на практиката по приложението й. Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Предвид горното следва да се приеме, че не са установени сочените основания за достъп до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 475/27.02.2018 г. по в.гр.д.№ 3697/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: