5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 07.04.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4541 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10263/08.08.2019г., подадена от М. Г. Б. от [населено място] чрез процесуалния ? представител адв.Н. М. от АК-Стара З., срещу решение №184/11.06.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд в.гр.д.№1155/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което допуснатият до делба апартамент №28, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………., е изнесен на публична продан.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3, както и по чл.280, ал.2 ГПК.
Според касатора възприетото от въззивния съд разрешение на въпроса за приложението на разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК поставя следните въпроси:
1.При положение, че съсобственика-съделител, който е имал правото да иска възлагане на имота в делбеното производство в негов дял в хипотезите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, защото при откриване на наследството по отношение на него са били налице всички предпоставки на цитираните разпоредби за възлагането, не е извършвал никакви правни действия с притежаваната от него идеална част от имота, които евентуално за препятстват това възлагане, то следва ли тази му възможност да получи възлагането, да бъде поставена изцяло в зависимост от правните действия на другия сънаследник-съделител /съделители/, които той е извършил с притежаваната от него идеална част от имота, при положение, че съделителят, който иска възлагането на имота, не разполага с никакви правни средства, с които да възпира или да влияе на решенията на останалите съделители, които те вземат по отношение на притежаваните от тях дялове в съсобствеността;
2.При положение, че за притежавания дял в съсобствеността на имота по отношение на съделител са налице всички предпоставки за възлагане на имота в хода на делбеното производство в негов дял в някоя от хипотезите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, не се ли явява същият неоснователно и незаконосъобразно ощетен, като е лишен от възможността да получи възлагане, без самият той да е извършвал каквато и да било промяна или сделка с притежаваната от него идеална част;
3.Поставено ли е от законодателя правото на съделител в някои от хипотезите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, в зависимост от разпоредителни действия на съсобственици-трети лица с техните идеални части от съсобствеността;
4.Разрешението, според което правните действия на сънаследника-съделител, довели като резултат до възникването на комбинирана /смесена/ съсобственост върху имота между съделителите, се явяват пречка съделителя с право на възлагане в хипотезите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, да осъществи успешно това си право, не се ли явява в остро противоречие с принципа за справедливостта от една страна, а от друга страна с духа на закона – с разпоредбите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, чиято основна цел в същност е социална и кореспондира и с моралната категория „справедливост“, и като цяло е да се запази след делбата наследствения или в режим на СИО имот за този от съделителите, който отговаря на изискванията на закона за възлагане на имота – при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, а не да бъде изнесен имотът на публична продан и да бъде лишен правоимащия наследник от възможността да запази семейния имот.
Според касатора така поставените въпроси попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като съделителят с право на възлагане е бил неоснователно и незаконосъобразно ощетен с въззивното решение, като е лишен от възможността да получи възлагане на имота без да може реално да влияе на действията и решенията на останалите съделители-сънаследници, довели като резултат до възникването на последваща /след наследяването/ комбинирана /смесена/ съсобственост.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „Инвесткредит груп“ ООД изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение №73/15.01.2016г., изменено с решение №139/24.04.2018г. по в.гр.д.№1057/2018г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, е допусната съдебна делба между „Инвесткредит груп“ ООД и М. Г. Б. на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №28 по актуален административен адрес и кадастрална схема, а по документи за собственост жилище №28 „Б“, разположен на 8 етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор ……………., заедно с прилежащите му избено помещение №2, таванско помещение №31 и 1.381% идеални части от общите части на сграда №1, както и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, при квоти 9091/24182 идеални части за „Инвесткредит груп“ ООД и 15091/24182 идеални части за М. Г. Б..
За да достигне до извода, че делбата на апартамента следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан, въззивният съд е взел предвид, че съсобствеността върху имота не е възникнала само в следствие на прекратяване на съпружеска имуществена общност в следствие на смъртта на съпруга на М. Б. и наследяване /в който случай не съществува смесена съсобственост/, а е възникнала от проявлението на още един юридически факт – извършена публична продан на придобития от други наследник дял след смъртта на наследодателя. Следователно е взето предвид, че М. Б. е придобила правото на собственост с прекратяването на съпружеската имуществена общност и с наследяването на съпруга си, но другият съделител, който не е наследник, е придобил правото на собственост на друго, различно основание, след откриване на наследството. Прието е, че наличието на предпоставките за възлагане в хипотезите на чл.349, ал.1, и ал.2 ГПК се преценява към момента в който се избира способа, по който съсобствеността следва да бъде ликвидирана, а именно към момента на приключване на съдебното дирене във втората фаза на делбата, поради което няма никакво значение обстоятелството, че преди „Инвесткредит груп“ООД да е придобило имота, по отношение на М. Б. са били налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК. Посочено е също така, че наличието на комбинирана съсобственост се преценява спрямо целия имот, а не само спрямо дела на съделителя, който претендира възлагане и при наличие на комбинирана съсобственост имотът не се възлаган, а се изнася на публична продан.
Изложени са съображения, че правото да се иска възлагане в делбения процес може да бъде реализирано, ако за претендиращия съделител са налице всички материалноправни предпоставки, като в закона условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателната претенция съделител, са формулирани изчерпателно и са дадени кумулативно, т.е. липсата на което и да е от тях води до неоснователност на възлагателната претенция. Посочено е, че граматическото и логическо тълкуване на правната норма налага извода, че изискването „при откриване на наследството“ изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване и при нито една от хипотезите на съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, съдът не може да извърши делбата на основание чл.349, ал.2 ГПК. Взето е предвид също така, че комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобствеността, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, вкл. сделка за част от имота и наследяване.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло както на тълкуването, дадено в т.8 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, така и на последващата практика на тричленни състави на ГК на ВКС, според която хипотезата на смесена съсобственост обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни юридически факти. Изключение се допуска само когато съсобствеността е възникнала на основание придобиване в режим на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, след което един от наследниците прехвърля на друг от тях идеалните си части от наследството / решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г. на І ГО на ВКС; решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС; решение №223/12.10.2012г. по гр.д.№235/2012г. на ІІ ГО на ВКС/. Когато сънаследник е извършил разпореждане с дела си в полза на трето на наследяването лице, категорично и непротиворечиво се приема, че е налице смесена съсобственост и възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, тъй като възлагателната претенция може да бъде противопоставена само на сънаследник, но не и на лице, което няма такова качество /решение №86/09.03.2012г. по гр.д.№1100/2011г., ІІ ГО на ВКС; решение № 148 от 07.04. 2010 г. по гр.д. № 437/09 г. на І г.о. на ВКС; решение №239/06.08.2012г. по гр.д.№81/2011г., І ГО на ВКС; решение №18/27.02.2013г. по гр.д.№572/2012г., І ГО на ВКС; решение №122/05.01.2018г. по гр.д.№4962/2016г., Второ ГО на ВКС /.
Поставените от касатора въпроси не обосновават наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като разгледаната по делото хипотеза не сочи на такава особеност, която да налага отклоняване от трайно установената непротиворечива практика на съдилищата. Тази съдебна практика отчита обстоятелството, че неразпоредилия се с дела си наследник, респ. преживял съпруг, не би могъл да въздейства върху решението на другия сънаследник да се разпореди с дела си, поради което еднозначно приема, че в подобни хипотези, за да запази възможността да получи съсобствения имот в дял по реда на чл.349, ал.2 ГПК, сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си, трябва да оспори разпореждането по реда на чл.76 ЗН и то до приключване на производството във фазата по допускане на делбата.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно – при постановяването на обжалваното решение претенцията на касатора е квалифицирана правилно по действаща към настоящия момент правна норма, която е приложена според точния ? смисъл и в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №184/11.06.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1155/2019г.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.28, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Инвесткредит груп“ ООД, ЕИК 202060293, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. П. Т. сумата от 1278лв. /хиляда двеста седемдесет и осем лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: