1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 145
гр. София 08.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 420/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. К. Г. и В. К. В. чрез процесуалния представител адв. Ст. С. са обжалвали въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 268 от 13.10.2015г. по гр.д. 316/2015г.
Ответниците С. Х. и П. Х. чрез процесуалния представител адв. К.Д. са подали отговор , в който изразяват становище, че обжалваното решение не засяга въпроси, които могат да бъдат подведени под някое от основанията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е потвърдил решението на Троянския районен съд № 126/ 17.04.2015 г. по гр.д. № 192/ 2014 г. , с което е отхвърлен иска на Н. К. Г. и В. К. В. против С. Х. и П. Х. на основание чл. 53, ал.2 от З. – да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] – 01.06.2009 г., ищците, в качеството им на наследници на К. В. Мисалски по силата на реституция, наследство и давностно владение са собственици на овощна градина от 13 600 кв. метра, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], в местността „Бърдене”, [община], 3 608 кв. метра, от който имот попадат в имот с идентификатор № 15703.26.10, както и че е допусната грешка в КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-44 от 01.06.2009 г. на изп. директор на А. С..
В. съд е приел, че не е налице грешка в кадастралната карта по смисъла на З.. Изводът е направен въз основа на заключението на вещото лице, че на одобрената кадастрална карта със заповед № РД-18-44/01.06.2009 г. на Изпълнителен директор на А., възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот № 026010 на ответниците С. Х. и П. Х. е пренесен изцяло без промяна на площта и границите от картата на възстановената собственост. Съдът е изложил и съображения, че ищците не са доказали придобиване на собственост върху спорната част от имота на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, както и изтекла придобивна давност след реституирането на земеделските земи.
При тези мотиви на въззивния съд , поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос за реституционния ефект на решение на Поземлената комисия, постановено преди изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 45/1995г. не е обуславящ за делото и не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, защото съдът не е отрекъл правата на ищците само по съображение, че решението на Поземлената комисия от 1994г. няма вещноправен ефект. Изрично на стр. 6 от мотивите съдът е посочил, че за да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 53 ал.2 З. ищците следва да проведат пълно главно доказване относно фактическият състав на възстановяване на собствеността и именно при изследване на този въпрос е достигнал до извода , че собствеността не е доказана. Същите съображения важат и за втория правен въпрос, който произтича от първия: легитимират ли се като собственици на процесния имот , който не е отразен с верни граници в КККР на [населено място] ищците с решение № 8212/03.05.1994г. на Поземлената комисия [населено място] , постановено преди изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 45/1995г.
Въпросът дали със спора за граници се изчерпва спорът за собственост и от значение ли са за пълното доказване в иск по чл. 54 ал.1 З. посочените доказателства в нормата на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, не е разрешен в противоречие със съдебната практика, която приема, че документите, изброени в посочената разпоредба са достатъчно основание за признаване право на собственост само в реституционното производство по чл. 14 ЗСПЗЗ – решение № 146 от 30.03.2011 г. гр. д. № 722/2010 г. на ВКС I г. о. , решение № 687 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 4852/2008 г. на ВКС IV г. о.
Правният въпрос към момента на изготвяне на кадастралната карта или към момента на решението на Поземлената комисия ищците следва да установят правото си на собственост също не е разрешен в противоречие с посоченото от касатора решение № 160 по гр.д.№ 921/2012г. на ВКС, ІІ г.о. , защото в него е разгледана хипотеза на спор за собственост между лица, на които собствеността е възстановена и между трети лица. От друга страна с ТР 8/2014г. т.4 на ВКС, ОСГК се прие, че по иска с правно основание чл. 53 ал.2 З. /отм./ респ. чл. 54 ал.2 З. съдът следва да установи правото на собственост не само към заснемане на кадастралната карта, но и да вземе предвид всички факти , настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество, с което предшестващата практиката по чл. 290 ГПК на ВКС в обратен смисъл е изоставена.
Правният въпрос: има ли значение точната дата, от която е започнато владението на реституиран имот, за да се приеме, че е придобит по давност, ако е доказано владение преди реституцията, а и преди това много повече от десет години, също не е обуславящ за делото, защото съдът е приел, че не е доказано владение към момента на кооперирането на имота в срока по отменения Закон за давността, след възстановяване на собствеността също не е доказано ищците да са владяли имота безспорно, явно и спокойно , както и че го владеят към настоящия момент.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 268 от 13.10.2015г. по гр.д. 316/2015г.
Осъжда Н. К. Г. и В. К. В. да заплатят на С. Х. и П. Х. сумата 600 лв. /шестотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: