О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 08.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2160/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 72 от 04.04.2016 г., постановено по т. д. № 322/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т.. С посоченото решение е потвърдено решение № 379 от 26.06.2015 г. по т. д. № 1543/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против М. С. М. и Й. М. Д. установителен иск за съществуване на парично вземане солидарно към двамата ответници за сумите 30 117.32 лв. – главница, 4 598.64 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2011 г. до 30.07.2012 г., и законна лихва от 31.07.2012 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3144/2012 г. на Районен съд – Велико Търново. В зависимост от изхода на делото с решенията са присъдени разноски на ответниците М. М. и Й. Д. за всяка съдебна инстанция.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по касация М. С. М. от [населено място] и Й. М. Д. от [населено място] изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 05.08.2016 г. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Окръжен съд – Велико Търново за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против М. М. и Й. Д. иск за съществуване на парично вземане, претендирано солидарно от двамата ответници на основание договор за банков кредит № T., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Апелативен съд – Велико Т. е приел, че не е доказано настъпването на твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост на кредита, с която ищецът е обосновал съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
От фактическа страна е прието за установено, че в съответствие с уговорките във валидно сключения договор за банков кредит банката – ищец е превърнала целия кредит в предсрочно изискуем на 03.04.2012 г. поради неплащане на дължими от кредитополучателя и солидарните длъжници погасителни вноски. На 18/19.05.2012 г. ищецът е изготвил покани за доброволно изпълнение, съдържащи уведомления за обявената предсрочна изискуемост на кредита, които са изпратени на ответниците по пощата с обратни разписки, като за подател е посочено [фирма]. След преценка на съдържанието на обратните разписки, оспорени своевременно от ответниците, въззивният съд е направил извод, че разписките не доказват поканите за доброволно изпълнение и обективираното в тях изявление за предсрочна изискуемост на кредита да са изпратени от ищеца и да са връчени надлежно на ответниците. Изложени са съображения, че не е доказано посоченото за подател на поканите лице [фирма] да е било овластено от ищеца да връчва от негово име покани за доброволно изпълнение по сключени договори за кредит. Относно връчването на поканата до М. М. е съобразено заключението на съдебнопочерковата експертиза, според което подписът за получател в обратната разписка не е положен от М. М., а от съпругата му Д. М., която не е вписана за получател. Предвид липсата на отбелязване за връчване на поканата на друго лице, различно от адресата, въззивният съд е направил извод, че разписката не може да служи като доказателство за достигане на поканата и на изявлението за предсрочна изискуемост на кредита до ответника – солидарен длъжник, тъй като връчването е извършено в нарушение на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети /ДВ бр. 45/15.06.2010 г./, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, и в частност – на чл.5, ал.2, допускащ пощенските пратки да се доставят на пълнолетен член от домакинството на получателя срещу подпис и документ за самоличност при условие, че връчителят удостовери трите имена на получателя. За да счете за недоказано връчването на поканата за доброволно изпълнение на Й. Д., въззивният съд се е позовал на факта, че в придружаващата покана обратна разписка няма подпис на получател. В зависимост от извода, че изявленията за превръщане на кредита в предсрочно изискуем не са достигнали до ответниците, искът по чл.422, ал.1 ГПК е счетен за неоснователен и е потвърдено решението на първата инстанция за неговото отхвърляне.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ищеца, свързани с предмета на въззивно обжалване (който в процесния случай е свързан с редовността на уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита) и да анализира събраните в тази връзка доказателства; 2. Следва ли да се счита, че е налице изискването за изискуемост на вземането на кредитора, когато поканата за доброволно изпълнение, съдържаща уведомление за предсрочна изискуемост, която изхожда от кредитора, е връчена от трето лице, на което е възложено (с отделен договор – в конкретния случай приет като доказателство още в първоинстанционното производство) само и единствено изпращането на покани за доброволно изпълнение; В тази връзка връчването на покани/уведомления чрез трето лице редовен способ ли е за достигане волеизявлението на кредитора до длъжника/длъжниците; 3. Следва ли да се приеме за редовно връчена поканата за доброволно изпълнение, съдържаща уведомление за предсрочна изискуемост, изпратена като препоръчана пратка, чрез Български пощи ЕАД – лицензиран оператор за доставка на пощенски услуги, когато обратната разписка съдържа името и подписа на лице, получило пратката, при спазване на процедурата и изискванията на чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за доставка на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36, ал.2 З.; В този смисъл представлява ли обратната разписка (известие за доставяне), издадена от лицензирания пощенски оператор, документ, удостоверяващ връчването на съответното писмо на адресата, посочен в обратната разписка”. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, І г. о., и решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ВКС, ІV г. о., тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си за анализиране и преценка на представените обратни разписки към поканите за доброволно изпълнение и препис – извлечение от договор от 01.04.2009 г. с [фирма], в резултат на което е формирал неправилен извод за неизпълнение на задължението на кредитора да обяви на длъжниците предсрочната изискуемост на кредита. За въпросите по п.2 и п.3 се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че „липсва съдебна практика в тази насока в подобни случаи” и че в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „не е засегнат въпроса за начина, по който кредиторът трябва да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди иницииране на заповедното производство”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки за достъп до касационен контрол. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, за възприемането на фактическата обстановка по спора от въззивния съд и за обсъждането и преценката на доказателствата, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК не са обусловени от неговото разрешаване. В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил подробно съдържанието на обратните разписки към поканите за доброволно изпълнение, в които е обективирано уведомлението до длъжниците за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, и е изложил съображения защо приема, че разписките не доказват надлежното връчване на поканите на ответниците. Посочил е и причината, поради която не кредитира представения по делото препис – извлечение от договор с [фирма] – поради отказ на ищеца /сега касатор/ да изпълни указанията за представяне на договора в цялост. Отхвърлянето на иска не е резултат от необсъждане на обратните разписки и на договора, а от формирания чрез преценката им извод, че те не доказват поканите за доброволно изпълнение да са изпратени от кредитора и уведомленията за предсрочна изискуемост на кредита да са достигнали до знанието на длъжниците. Евентуалната неправилност на този извод, на която се позовава касаторът, не може да бъде преценявана в стадия на производството по чл.288 ГПК и да послужи като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При постановяване на решението въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата и доводите на страните, относими към факта на настъпване на предсрочната изискуемост, и да изложи мотиви във връзка с тях, поради което не е налице твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС.
Въпросите по п.2 и п.3 са зададени некоректно и също не са от значение за изхода на делото в смисъла, разяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да приеме, че поканите за доброволно изпълнение с изявлението за предсрочната изискуемост не са изпратени от банката – кредитор, а от трето за договорното правоотношение лице, въззивният съд е съобразил отказа на касатора да изпълни задължението да представи в цялост договора, с който според твърденията му третото лице е натоварено да изпраща от негово име покани за доброволно изпълнение. Неизпълнението на задължението за представяне на договора е обусловило извода на съда, че не е доказано касаторът да е възложил връчването на поканите на третото лице, респ. че изпратените от това лице покани не могат да заместят уведомяването от страна на кредитора. Д. в изложението, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че искането на ответниците за представяне в цялост на договора с [фирма] е оставено без уважение от първоинстанционния съд, е относим към правилността на извода за липса на отправено от кредитора изявление за предсрочна изискуемост и не подлежи на обсъждане по повод допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отрекъл възможността за връчване на изходящото от кредитора изявление за предсрочна изискуемост чрез трето лице, а е приел, че в конкретния случай не е доказана редовността на предприетото по този начин връчване. Мотивите към обжалваното решение не съдържат извод, че издадената от лицензиран пощенски оператор обратна разписка (известие за доставяне) не е годна да удостовери връчването на пощенската пратка на посочения в разписката адресат. Отричането на удостоверителната сила на представените по делото обратни разписки, с които са изпратени поканите за доброволно изпълнение с изявлението за предсрочна изискуемост на кредита, е обусловено от преценката на съда, че обратните разписки не са оформени съобразно изискванията на чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36, ал.2 З., поради което не са годни да установят редовното връчване на длъжниците. Формулираните в п.2 и п.3 въпроси са основани на твърденията на касатора, че поканите за доброволно изпълнение са изпратени от овластено за това лице и че обратните разписки са оформени съобразно изискванията на цитираните общи правила. Въззивният съд е приел тези твърдения за недоказани, с оглед на което въпросите не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване във връзка с тях не може да се допусне.
Не е налице и сочената по отношение на въпросите по п.2 и п.3 допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2016 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги по отношение начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. В решението е прието, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, съобразно който се преценява и редовността на връчването; При изпращане на длъжника на уведомително писмо от банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, връчването би могло да бъде удостоверено от пощенския оператор съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските услуги, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията; Преценката за редовността на връчването, при липса на уговорка в договора за кредит относно връчването на съобщения, се извършва според уредените в Общите правила начини за доставяне и на удостоверяване на получаването на пощенските пратки. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и има характер на задължителна съдебна практика, която дава отговор на поставените от касатора въпроси, а при наличие на задължителна практика основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предприетото чрез пощенски оператор връчване на изявлението на банката за превръщане на кредита в предсрочно изискуем не е извършено съобразно изискванията на цитираните общи правила и поради това изявлението не е достигнало до длъжниците. Решението е постановено в съответствие със задължителната практика, което изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 322/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените за производството по чл.288 ГПК разноски в размер на по 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договори за правна помощ и съдействие от 29.07.2016 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 04.04.2016 г., постановено по т. д. № 322/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], пл. „Света Неделя” № 7, да заплати на М. С. М. от [населено място], [улица], сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], пл. „Света Неделя” № 7, да заплати на Й. М. Д. от [населено място], [улица], ет.3, сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :