3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 09.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3768 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. М. чрез пълномощник адв.Е. М. срещу решение № І-45 от 26.05.16г.по в.гр.дело № 517/16г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 176 от 29.01.16г.по гр.дело № 7044/15г.на Бургаския районен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против З.”О.” [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси:1.Спазено ли е изискването за мотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,когато в хипотезата на прилаганата разпоредба на чл.328 ал.1 т.6 КТ в заповедта е посочено като причина само”промяна в условията за заеманата длъжност, изисквания за образование”,но липсват данни работникът като адресът на заповедта да е узнал точно как се променят условията за образование за заеманата от него длъжност; 2.При положение,че нормата на чл.8 КТ забраняваща злоупотреба с права има императивен характер,длъжен ли е въззивният съд да преценява добросъвестно упражняване на правата от страните по трудовото правоотношение при положение,че липсва подобно оплакване,въведено и твърдяно по реда на чл.269 ГПК изрично във въззивната жалба.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба З.”О.” [населено място] чрез пълномощник адв.Ж. Б. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 7/23.10.15г.на ръководителя на З.”О.”,с която е прекратено трудовото правоотношение на М. Д. М. от длъжността”счетоводител”,на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че въз основа на решението на Управителния съвет на кооперацията е изготвена нова длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител”,в която е въведено изискването за „висше икономическо образование”,каквото ищцата не притежава.Във връзка с твърденията й,изложени в устните състезания,че уволнението й е извършено при злоупотреба с право,е прието от съда,че е несвоевременно направено,като се е позовал на практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК.
По поставения в изложението въпрос „Спазено ли е изискването за мотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,когато в хипотезата на прилаганата разпоредба на чл.328 ал.1 т.6 КТ в заповедта е посочено като причина само”промяна в условията за заеманата длъжност, изисквания за образование”,но липсват данни работникът като адресът на заповедта да е узнал точно как се променят условията за образование за заеманата от него длъжност” съдебната практика е уеднаквена с решение № 346 от 23.07.10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че няма пречка мотивите на заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма,тогава,когато тя не предполага различни фактически основания,нито има нужда от излагане на допълнителни данни,формирали волята на законодателя.Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание,поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма,включително в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ- дали се касае за липса на образование или липса на на професионална квалификация за изпълняваната работа.От значение в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност,поради което трудовото правоотношение се прекратява,а съдът може да извърши проверка дали са се осъществили,като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
В разглеждания случай,като е приел,че атакуваната заповед е мотивирана,тъй като в нея са посочени причините,поради които се е стигнало до издаването й,а именно промяна в изискванията за образование,въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
Приложеното решение № 145 от 18.02.10г.по гр.дело № 565/09г.на ІІІ г.о.на ВКС е неотносимо, тъй като е с предмет на разглеждане прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и въпросът: При положение,че нормата на чл.8 КТ забраняваща злоупотреба с права има императивен характер,длъжен ли е въззивният съд да преценява добросъвестно упражняване на правата от страните по трудовото правоотношение при положение,че липсва подобно оплакване,въведено и твърдяно по реда на чл.269 ГПК изрично във въззивната жалба.В решение № 239 от 21.05.12г.по гр.дело № 799/11г.на ІV г.о.на ВКС ,постановено в производство по чл.290 ГПК,е прието,че съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права на работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност,когато такива факти,съответно възражения,са въведени в преклузивните срокове по ГПК.В случаите,когато ищецът – работник или служител твърди,че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна,трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба,като изложи конкретни факти и обстоятелства ,от които могат да се направят подобни изводи.Следователно,срокът за него е предявяването на исковата молба.
Ето защо за въззивния съд не е имало задължение да преценява евентуална злоупотреба от работодателя,тъй като подобен довод не е въведен като основание на исковата молба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І – 45 от 26.05.16г., постановено по в гр.дело № 517/16г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.