О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 145
София, 09.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 139 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 13250 /07.02.2012 година на Б. Г. К., В. К. М., Й. К. Т., Р. П. Б., Г. П. Б., О. И. В., Т. И. П., Л. А. В. , А. Д. Т. и К. И. Т. , всичките от [населено място] чрез адв.Ц. М.-САК с искане за отмяна на Определение от 03.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 16514/2011 год. на Софийския градски съд-I. отд., с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 17.10.2011 год. по гр.д. Nо 18460/ 2007 година на РС- София , 35 с-в за връщане на искова молба и прекратяване на делото.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК , по въпроса : основания за допустимост на иска ли е непредставяне на писмени доказателства за индивидуализация на имота по граници по действащия регулационен план, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- Определение Nо 44 от 10.06.1999 год. по ч. гр.д. Nо 63/1999 година на ВКС-II отд., Р 337 от 29.04.1985 г. по гр.д. Nо 211/85 г. на ВС-II отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по въпросите : когато се води иск по чл. 108 ЗС за реституиран земеделски имот, въз основа на изготвен и приет помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ , които се намира в регулацията на населеното място , за редовността на исковата молба и за допустимостта на иска , следва ли да се представи скица по действащия регулационен план, в която да се посочи графично границите на имота и когато делото се движи по отменения ГПК и исковата молба не е вписана, намира ли приложение ТР 3/ 19.07.2010 год. на ОСГК нас ВКС, на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като това е необходимо за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Т. Е. С. , с който се поддържа , че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт , определение на въззивния съд , с което е оставена без уважения частна жалба срещу определение за прекратяване на исковото производство на основание чл. 100 ГПК / отм./, образувано по иск по чл. 108 ЗС за реални части от имот с данъчна оценка от 46794 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Поставените с изложението към частната касационна жалба правни въпрос , макар и да имат отчасти обуславящо изхода на делото значение, не могат да обусловят извод в настоящото производство за допустимост на касационното обжалване на поддържаните основания- чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изведения въпрос : основания за допустимост на иска ли е непредставяне на писмени доказателства за индивидуализация на имота по граници по действащия регулационен план, не може да се цени дали е произнесен или не от въззивният съд в противоречие с посочената съдебна практика – Определение Nо 44 от 10.06.1999 год. по ч. гр.д. Nо 63/1999 година на ВКС-II отд., Р Nо 337 от 29.04.1985 г. по гр.д. Nо 211/85 г. на ВС-II отд., тъй като делото е прекратено от първата инстанция поради неотстранени в срок недостатъци на исковата молба- непредставени писмени доказателства .Общата формулировка на въпроса е извън контекста на конкретния казус и дадените от съда указания, поради което този въпрос не може да бъде критерий за допускане на селективното обжалване. След като се ревандикират реални части от недвижим имот, които не са нанесени и не съществуват като самостоятелни териториални единици за да бъде редовна исковата молба от гл.т. на точно дефиниран предмет на спора, индивидуализацията словесна и визуализираща следва да е елемент от исковата молба.
По въпросите – когато се води иск по чл. 108 ЗС за реституиран земеделски имот, въз основа на изготвен и приет помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ , които се намира в регулацията на населеното място , за редовността на исковата молба и за допустимостта на иска , следва ли да се представи скица по действащия регулационен план, в която да се посочи графично границите на имота и когато делото се движи по отменения ГПК и исковата молба не е вписана, намира ли приложение ТР 3/ 19.07.2010 год. на ОСГК нас ВКС, също не може да бъде допуснато касационно обжалване , на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като цитираната задължителна съдебна практика се произнася именно и по въпроса за необходимостта от вписване на исковата молба и евентуалната нередовност, доколкото не се изпълнят указанията на съда.Обективните причини за невписването на исковата молба произтичат от липсата на яснота относно предмета на спора –т.е. претенцията за собственост на „реални части от недвижим имот”, и приложението на закона съобразно на дадените разяснения по неговия смисъл, не съставлява отказ от правосъдие.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 278 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 13250 /07.02.2012 година на Б. Г. К., В. К. М., Й. К. Т., Р. П. Б., Г. П. Б., О. И. В., Т. И. П.,Л. А. В.,А. Д. Т. и К. И. Т. , всичките от [населено място] чрез адв.Ц. М.-САК срещу Определение от 03.01.2012 година по ч.гр.д. Nо 16514/2011 год. на Софийския градски съд-I. отд., с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 17.10.2011 год. по гр.д. Nо 18460/ 2007 година на РС- София , 35 с-в за връщане на искова молба и прекратяване на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: