Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 09.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и седми апрпил през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 1126 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК , образувано по частна жалба на Л. И. В. срещу определение №494 от 05.10.2016г по ч гр.д № 513/2016г на Пловдивски апелативен съд ,с която е оставена без разглеждане частна жалба на настоящия касатор срещу постановеното по реда на чл.436 ГПК решение №31/ 07.01.2016г ,поправено с решение № 604/2015г по гр. д № 604/2015г на Пловдивски ОС , отменил по жалба на Ю. –България АД разпореждане от 14.03.2013г на ЧСИ В.А. по изп. дело №481/2012г ,имащо характер на разпределение на постъпила от публична продан сума в полза на настоящия жалбоподател като лице, което не е надлежно конституиран частен правоприемник на първоначалния взискател в изпълнителното производство. По постъпилата жалба на Л. И. В.,Пловдивски апелативен съд на свой ред е констатирал обстоятелствата, които изключват легитимацията на жалбоподателя като взискател по изпълнителното дело, поради това е оставил жалбата без разглеждане .
Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на разпореждането поради това, че съдът незаконосъобразно е придал решаващо значение на една техническа грешка в искането му до съдебния изпълнител, , относно датата на издадения изпълнителен лист за прехвърленото вземане в договора за цесия , съответно на обстоятелството за кое вземане и по кой изпълнителен лист е поискано конституиране по изпълнителното дело. Пред същия ЧСИ са били образувани две изпълнителни дела с поредни номера – от един взискател , срещу един и същ длъжник . Сключените на дата 18.12.2015г. договори за цедиране на вземанията също са били два . С обжалваното определение съдът е отрекъл качеството на жалбоподателя , с което е игнорирал волята на страните по договора за цесия.
Постъпил е отговор от Ю. –България АД, присъединен взискател в изпълнителното производство. Изтъква се , че жалбоподателят няма качеството взискател, щом не е представил договор за цесия , с който му е прехвърлено вземането по изпълнителния лист , въз основа на който е образувано изпълнителното дело .
Частната жалба е допустима , по същество е неоснователна .
В обжалваното определение по същество е съобразено задължението на сезирания съд да следи за легитимацията на страните в изпълнителното производство и качеството им , позволяващо да обжалват действия на съдебния изпълнител пред съда, съответно да обжалват актовете на съда по контрола им . Изпълнението на това задължение е особено важно , за да не се допуска привидност при упражняването на процесуални права или недопустима съдебна намеса , която накърнява защитавания от закона интерес на участниците в съдебно- изпълнителното производство то да следва закономерния си ход и да постигне целта си . Същото задължение е имал и Частният съдебен изпълнител В. А. при конституирането на частен правоприемник на взискателя по изп. дело № 481/2012г по искането на Л. В. , въз основа на приложения договор за цесия между него и Д. К. от 18.12.2012г , но не го е изпълнил ,след като е игнорирал разминаването в данните за кои вземания се легитимира настоящият жалбоподател. Не може да се приеме тезата на последния, че се касае единствено за техническа грешка при посочване на датата на издаване изпълнителния лист, респ. на самия изп. лист , по който е образувано изпълнителното дело. Необходимо условие да бъдат съобразени правата по цесията при съдебно изпълнение е да се удостовери идентичност на прехвърленото вземане с изпълняемото притезание по изпълнителния лист , както и уведомяване длъжника . Не се установяват и двете. В случая е приложено уведомление по чл.99 ал.4 ЗЗД , в което са посочени други вземания ,т.е главница и разноски по друго заповедно производство , във връзка издаден по него друг изпълнителен лист, различен от този, дал основания за образуване на изпълнително дело №418/2012г при ЧСИ В. А.. Неоснователно се изтъква,че Пловдивски апелативен съд е следвало да приеме като безспорни фактически твърдения на жалбоподателя , които не са удостоверени по изпълнителното дело и нямат отношение към законосъобразността на обжалваното действие и основанията за отмяната му .
Както е изтъкнал и Пловдивски апелативен съд , договор за цесия ,с който се прехвърлят вземания по друг изпълнителен лист , не легитимират жалбоподателя като взискател по конкретното изпълнителното дело и незаконосъобразното му конституиране подлежи на отмяна , както е постановил и Пловдивски окръжен съд по жалба на присъединения взискател ,в производството по чл.436 ГПК.Поради липса на изтъкнатото качество е била недопустима и частната жалба на Л. В. , оставена без разглеждане с обжалваното определение .
Ето защо Върховният касационен съд , гражданска колегия , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение частната жалба на Л. И. В. срещу определение №494 от 05.10.2016г по ч. гр.д № 513/2016г на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.