О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 02.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1358/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. П. С. от [населено място], чрез особен представител адвокат Р. К. против въззивно решение на Софийски окръжен съд, ГО, 3-ти въззивен състав от 4.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1118/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Самоковски районен съд № 264/18.10.2010 г., постановено по гр. д. № 456/2009 г., с което е осъден Н. П. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на К. К. Г. ЕГН [ЕГН] сумата 17760 лв., представляваща невърнат заем, даден от Г. на С. по силата на сключен между тях на 8.05.2009 г. в [населено място] писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите им, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.08.2009 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане, както и сумата 291.49 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляващо дължимо за периода от 30.06.2009 г. до 17.08.2009 г. обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение. Обявено е за недоказано оспорването на истинността на договора за заем от 8.05.2009 г., сключен в [населено място] между К. К. Г. и Н. П. С. досежно автентичността на подписите на страните.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са процесуалноправни и материалноправни въпроси, а именно: налице ли е правен интерес за ищеца от предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при наличие на правна възможност да получи правна защита чрез реализиране на права по специалния ред на Заповедно производство –глава 37 на ГПК; допустимо ли е съдът да презюмира наличие на сключен договор за заем без изрично това основание да е договорено; въпросът относно предаването на претендираната от ищеца сума и получаването й от ответника, обуславящ изхода на делото и разпределение на доказателствената тежест за установяване на този факт; следва ли съдържанието на договора да бъде тълкувано за изясняване на действителната воля на страните по него; правомощия на съда при оценка на заключението на вещото лице по приетата съдебно-графическа експертиза. Счита, че въззивният съд е решил посочените въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, в който смисъл са посочени съдебни решения, както следва: Р. № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК; Р. № 22/23.03.2006 г. по т. д. № 21/2006 г. на Бургаски апелативен съд /няма данни да е влязло в сила/, ТР № ?.01.2001 г., ОСГК, ВКС.
За ответника по касация К. К. Г. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Г. М..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В приложеното към изложението решение на ОСГК на ВС № 37/25.06.1969 г., постановено по гр. д. № 32/1969 г. е посочено, че от факта на предаване на суми от едно лице на друго не може да се презюмира сключен между тях договор за заем, а такъв трябва да бъде доказан в съдебното производство с всички допустими доказателствени средства. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с цитираното решение. По делото са събрани доказателства, установяващи безспорно сключен между страните по делото договор за заем на парична сума – договор за заем от 8.05.2009 г., нотариално заверен с рег. № 2736/8.05.2009 г. на нотариус Б. М., рег. № 411, с район на действие РС-Самоков, с изрично отбелязване в самия договор, че същият служи като разписка за получаване на заетата от ответника сума; нотариална покана, рег. № 2279/8.09.2009 г. на нотариус С. Х., рег. № 239, район на действие РС-Самоков.
Р. № 22/23.03.2006 г., постановено по т. д. № 21/2006 г. на Бургаски апелативен съд няма данни да е влязло в сила и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК вр. разясненията, дадени с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
ТР № ?.01.2001 г., ВКС, ОСГК е постановено по спорни въпроси на въззивното производство и е неотносимо за конкретния случай.
Не е налице основанието за допустимост на обжалването съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗЗД относно договора за заем съдебната практика е богата и непротиворечива. Посочените с изложението въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в аспект на разясненията на това основание за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 376/4.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1118/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Н. П. С. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк],[жилищен адрес] чрез особен представител адвокат Р. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: