О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1586/2009. година
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Основно училище „П”, гр. Д. е подало касационна жалба против решение на Окръжен съд – Хасково по гр. д. № 299/2009 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Т. К. Г. от гр. Д., счита, че жалбата е недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Димитровградският районен съд, с решение от 29. 4. 2009 г. по гр. д. № 953/2008 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на ищцата Г, извършено със заповед от 2. 9. 2008 г. на директора на О. „П”, възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител” и осъдил училището да й заплати сумата 3195.36 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение. Решението е потвърдено от Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 8. 7. 2009 г. по гр. д. № 299/2009 год.. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на Г. поради неизвършен подбор по чл. 329 КТ.
Искането на жалбоподателя О. „П” за допускане на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочено е в изложението, че решаващият съд не се е съобразил с практиката на ВКС относно характера на въззивното производство и конкретно ТР № 1/ 2000 г., ОСГК, като не се е произнесъл по всички оплаквания срещу първоинстанционното решение. Доводът не сочи на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, тъй-като
твърдението за неизчерпателна преценка от въззивния съд на оплакванията във въззивната жалба, може да да бъде обсъждано като основание за касационна отмяна по чл. 293 ал. 2 ГПК, но само при вече допусната касация. Доводът не сочи на произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, както предвижда чл. 280, ал. 1 ГПК, а се има предвид дейността на решаващия съд по преценка на доказателствата, която, както вече е казано, се проверява само в производството на касационно обжалване.
Неоснователно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, относно произнасянето на въззивния съд, че уволнението е незаконно поради неизвършен подбор. В случая не се спори от жалбоподателя, че законът – чл. 329, ал. 1 КТ, е изисквал извършването на подбор при уволнението на ищцата, като се има предвид, че от общия брой 33 на педагогически персонал, включващ учители и възпитатели, на работа са останали 26 човека. Предмет на спора е дали работодателят е извършил подбор по критериите на закона или такъв подбор не е извършван. Въззивният съд е приел, че по делото липсват убедителни доказателства за извършен от работодателя подбор, като не се е ограничил до становището, че подборът може да бъде само писмено документиран. Дори при издадена писмена заповед за извършване подбор, на практика, такъв може да се се извърши. Решаващият съд е изложил съображения, че ответникът носи тежестта за доказване на обстоятелството, че подбор действително е бил извършен и като е констатирал липсата на доказателства по този въпрос, е счел уволнението за незаконно. В случая, отново се касае за осъществяване на дейността на съда по преценката на доказателствата и за доказателствени изводи, които обостоятелства не дават основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице неточно прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24. 07. 2009 г. по гр. д. № 299/2009 г. на Хасковския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: