О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3183 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П.,Василка Н. С. и Т. П. К. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 14.04.2008г. по гр.д. №490/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване се твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,които също така са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се,че е визираните в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси трайно присъстуват в практиката на ВКС и са от съществено значение за разрешаване на спорове за собственост върху реституирани имоти.
Ответникът по касационна жалба “М”АД-гр. Карлово не изразява становище по наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 14.04.2008г. по гр.д. №490/2007г. Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от В. Н. С. ,Тодор П. К. и П. В. П. срещу “М”АД-гр. Карлово иск за отстъпване собствеността и предаване владението върху 190кв.м., намиращи се в южната част на имот 2225,извън УПИ ХІV-2225 в кв.116 по плана на гр. К..
Прието е,че праводателят на ищците Н е бил собственик на имот пл. №2225,за който е бил отреден парцел **** в кв.116 по плана на гр. К.,урегулиран от 590кв.м.,част от който е бил отчужден за жилищен комплекс и съответно реституиран със заповед №410/20.V.1992г. Процесните 190кв.м. са придадени по регулация с регулационния план от 1966г. към съседен парцел ****автогара,при което не е установено да е било платено обезщетение и не са налице основания да се приеме,че тази процесна част е била отчуждена при спазване изискванията на чл.39,ал.1 вр. чл.42,т.2 ЗПИНМ/отм./,респ. на чл.95 и сл. ЗТСУ/отм./. Прието е обаче,че ищците не се легитимират като собственици на имота,тъй като в ДВ.бр.101/1997г. е обнародвано съобщение за обявена процедура по приватизация на предприятието,в чиито активи е включен процесният имот,а техният праводател не е заявил правата си по реда на §6,ал.1 ПЗР ЗППДОбП/отм./ в двумесечен срок от 25.04.1998г.,когато е влязло в сила изменението на чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ,обн. ДВ.бр.45/1998г., съгласно което се възстановява собствеността върху недвижими имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения ред в периода от 09.09.1944г. до 1989г. Прието е,че разпоредбата на §6,ал.1 ПЗРЗППДОбП/отм./ установява задължително изискване за заявяване на реституционни претенции пред органа по чл.3 от закона най-късно в двумесечен срок от обнародване на решението за приватизация и ако реституционните претенции не са заявени в този срок,на дружеството не могат да бъдат противопоставени произтичащи от реституция вещни права,нито права,за които се твърди,че са възникнали впоследствие.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя на първо място въпросът не е ли налице колизия между реституционния закон /чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ/ и разпоредбите на ЗППДОбП/отм./,за който се поддържа,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи,че както в константната практика на ВКС,така и в решения,постановени от Конституционния съд на Република България е прието,че дали и под каква форма ще бъде проведена реституция на отчуждени имоти,както и по отношение на какви имущества са въпроси на законодателна преценка вкл. и на целесъобразност,като в хипотези,при които имотите,за които съществуват реституционни претенции,са включени в капитала на дружества,които са в процес на приватизация, лицето,претендиращо възстановяване на собствеността може да получи реално вещното си право само ако е заявило претенциите си в срока по §6,ал.1 ПЗРЗППДОбП/отм./. Ако обаче правото не е заявено в този срок правоимащото лице има право само на обезщетение по реда на ЗОСОИ и по този начин ще се удовлетвори реституционната му претенция./В този смисъл решение №1116/26.07.2002г. на ВКС по гр.д. №732/2001г. на ІV ГО,решение №1730/19.11.2002г. на ВКС по гр.д. №2110/2001г.,решение №1905/01.02.2002г. на ВКС по гр.д. №1596/2001г./. На този въпрос следователно е дадено разрешение от съдебната практика,като разпоредбите,на които това разрешение се основава не са неясни,нито противоречиви и не се нуждаят от тълкуване в сочения от касаторите смисъл,поради което не може да се приеме,че така поставеният въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението като съществен се поставя и въпросът към кой момент един имот се включва в баланса на търговското дружество и с какъв акт,както и как се доказва този факт. Тези въпроси са уредени в разпоредбите на ТЗ и Закона за счетоводството и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като дали е налице акт на компетентен орган за включване на един имот в капитала на търговско дружество винаги се преценява с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. По начина,по който са формулирани в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като фактически въпроси,касаещи определен момент във времето,които могат да се установяват посредством различни доказателства, тяхното разрешение не може да бъде обобщено по пътя на тълкуването.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя като съществен и въпросът възможно ли е доказателства,събрани по приложени към гражданското дело административни дела да бъдат ползувани като доказателства в гражданския процес. Този въпрос действително е съществен по смисъла на чл.280 ГПК,но не може да се възприеме поддържаната от касаторите теза,че същият е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като по този въпрос е налице константна съдебна практика,допускаща възможността такива доказателства да бъдат ползувани в гражданския процес,ако административните дела са приобщени по предвидения в ГПК ред. В случая въззивният съд се е позовал на такива доказателства само досежно процента на активите,предмет на приватизация,който извод не би могъл да обуслови крайния изход от спора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпроса има ли права върху част от имот,собствеността върху който се възстановява лице,което е придобило право на собственост по силата на прехвърлителна сделка върху друга част от имота,след възстановяване на собствеността. Не може да се сподели тезата на касаторите,че този въпрос има значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като разрешаването му зависи винаги от конкретната преценка на установените по делото факти,касаещи обема на прехвърленото право на собственост, съпоставено с обема на отчужденото и възстановено право и то с оглед на реда,по който в конкретния случай настъпва ефекта на възстановяване на собствеността. В този смисъл разрешаването на този въпрос не може да бъде обобщено по реда на касационното обжалване. В изложението не се сочи и наличие на противоречива практика по този въпрос.
Не са налице сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания,поради което настоящият състав приема,че касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.04.2008г. по гр.д. №490/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. В. П.,Василка Н. С. и Т. П. К. касационна жалба вх. № 12146/21.05.2008г.
Председател:
Членове: